Отдавна си мечтая да напиша нещо в любим жанр.
Обичам психо-драмата и обикновените истории с едва доловим привкус на свръхестествено, както в “Мерзавката”. Определено искам да напиша книга за трансджендър прехода на трансджендър героиня, базирана на история от истинският живот (както “Момичето от Дания” е базирано на историята на Лили Елбе, но има отклонения от фактите, като започнеш от биографията на Герда Вегенер, която не е родена в Калифорния).
Но реално не искам да губя вдъхновението си породено от любимите ми жанрове - фентъзи, научна фантастика и хорър.
От доста време си мисля за сюжет експлоатиращ проблема за пространствено-времевият континуум и неговото нарушаване от неуравновесени злодеи и герои. Но не просто пътуване във времето - не по-скоро пътуване и в измерения.
По принцип има фантастични теории, за това как в един момент от ежедневието ни, от една точка във времето и пространството, тръгват много линии. Обикновено ние вярваме, че елиминираме другите възможности, когато изберем да направим нещо определено, например да станем и да идем да си напарим кафе сутрин, да тръгнем на работа и т.н. Всичко върви от точка събуждане-линия-точка кафе-линия-обличане. Всяка друга вероятностно линия изчезва! Например от точко сън имаше две, дори повече разклонения - можеш да се събудиш, можеш да продължиш да спиш, можеш и да е се събудиш, може нещо да те събуди... и т.н. до 20-30-100 възможни сюжета... А, сега нека си представим, че тези вероятностни линии не угасват а всяка от тях продължава в различно време. Пример:
Точка: Сън в ранна утрин
Линия 1: Една Мишел Колева се събужда, мие зъби с брекети, облича се, оправя леглата. Слиза при своето Слънце, което я чака в гаража, изкарва колата.Тя заключва къщата и тръгва. Отива на работа и т.н.
Линия 2: Друга Мишел Колева отказва да се събуди. Успива се. Решава да не отиде на работа и дори не се обажда на шефовете си. Остава си вкъщи и всичко се променя.
Линия 3: Трета Мишел Колева се събужда на някакво различно място...
Линия 4: Четвъртата не се събужда изобщо.
През цялото време имаме точки и линии, защото от всяко действие могат да произлязат различни ситуации. Друг е вече въпроса, че понякога линиите могат да се съберат в една точка отново.
Та си мисля за изследване на тези възможности.
От месеци си мисля за героиня, която пътува във времето и пространството. Млада жена, родена в наши дни, замразена за хилядолетие, която се събужда в едно дистопично бъдеще. Хората са разделени в две крайности - Богати и ренегати. Малко странно, но ясно. Богатите живеещ в изискани футуристични градове, в които хората с увреждания, различните на всякакво основание са изгонени извън рамките на “фалшивото общество” в пустинята, в която се е превърнала Земята.
Ренегатите се местят постоянно и се опитват да оцелеят. Опитват се да не попаднат в Развъдниците за роби. Гета, в които живеят хората които не са успели да натрупат състояние, чрез измами или други. Наподобява Игрите на глада, но не е същото.
Та колебанието ми е дали героинята ми просто да не си остане, в това дистопично бъдеще и да се бори с неправдите в него или да добавя и елемента за пътешествия в търсене на нов свят, които /да съсипят хората/ приюти ренегатите. Да се опитва да поправя времеви линии...
Та идеята за Джъстис /Справедливост-бел.авт./83 е да се бори със Злото в една уникална среда. Вероятно това за пътуването във времето ще го запазя за други герои. Дори вече имам идея - не за един човек, а за цяла група от хора изследващи времето и пространството...
Та ето го и планът:
Дистопично бъдеще. Пустиня в Северна Америка. Всички централно щати, са погълнати от корозията на времето и пясъците. Канада е превърната в страна на снега и леда. Мексико ...е то си е просто продължение на адската пещ.
Богаташите, живеят в крайбрежните бивши мегаполиси, като главният се казва Луксор. В покрайнините на столицата и подобните на нея селища /мега-селища/, съществуват системи от канали, ями и гета в които се “отглеждат” роби. Хора с не-идеално ДНК, хора които не са се измъкнали от дупката на мизерията и се използват като стока, като оръжия на труда.
В пустинята. Лутащи се сред останките от някогашни градове и ферми живеят ренегатите. Хора които не искат да живеят в робство. Хора лутащи се в търсене на по-добър живот.
В един бункер, групичка от Ренегатите намират контейнер в който вместо храна и необходими провизии откриват млада жена. Съхранена в криогенна камера, с номер 83р жената е лекувана с мутагени, които са запазили мозъкът й от увреждане и заедно с леда, са запазили тялото й младо. Но, са увредили паметта ѝ.
Когато групата им е нападната от друга група, моторизирани Ренегати наречени “Чакалите” и невинно дете бива убито след гавра и мъчения, заедно с други от нейните нови познати, тя поема по пътя на възмездието за да въздаде справедливост.
От там идва и името й. Прякорът по-точно.
Как ви се струва?
Няма коментари:
Публикуване на коментар