ЗАД КУЛИСИТЕ ... "С У К У Б А": В ТЪРСЕНЕ НА НАЙ-ТЪМНОТО , НАЙ-СТРАСТНОТО И НАЙ-ДИВОТО В ЧОВЕКА

Здравейте приятели, неприятели и читатели!

Днес ще ви заведа на едно малко по-различно пътешествие "Зад Кулисите" - т.е. историята и процесът на създаване на "Сукуба". Това пътешествие няма да е от най-светлите, но няма да е и в пълен мрак. Ще си поговорим за символите и образите в "Сукуба", къде почва и къде свършва реалността. Ще си поговорим за емоциите, които ме движеха и ми помогнаха да създам повестта за почти една седмица, а алтернативният Фейсбук Ексклузив край за ден!

Разбира се с удоволствие бих отговаряла на ваши въпроси! За мен ще е чест!

Въпросите си може да зададете във:

💕 Фейсбук страницата, тук ;

 Може да ми пишете на и-мейл: shellkoleva83@gmail.com ;

И така напред:

ИДЕЯТА:

Просто исках да опитам нещо различно. Да се отдалеча от проект "Утопия", от двете предишни повести и да се гмурна в "мръсотията". Идеята беше да използвам великата сила на секса за пълнеж и отчасти привличане на вниманието. Основно пълнеж и градация. 

Защото харесва ли ни или не, секса е нещо наситено с емоции и начинът по-който се отдаваме на някого е наистина важен елемент от сексуалният ни и личен живот. От друга страна всички аспекти на сексуалността са интересни за изследване. А тази повест е наистина едно изследване, начало на изследване, на "тъмните страсти", които знайно или незнайно таим в себе си!

Друг фактор! Отдавна не бях описвала нещо еротично, клонящо към порнография дори. Аз не се страхувам от забранените еротични романи. А и много преди тях, не съм се страхувала да изследвам фантазиите си - от най-светлите и романтични, до най-тъмните, някой би ги нарекъл дори "перверзни". Та, реших да се развихря и да нарисувам тази картини, като Петната на Роршарх, защото се надявам да видите нещо повече и да помечтаете малко повече в еротичен аспект!

Основната идея е моралната дилема и драмата, съпътстваща я. Както в предишните повести, така и в тази, имаме доста солидна и голяма драма. Драма, завършваща с "лош край". Аз смятам, че ако достигне по-широк кръг от читатели, героите в тази повест, ще се превърнат в идентификация за много хора - включително и Калоян, който вероятно сте намразили, в "червата си"! 

ЦЕЛТА:

Моето скромно творчество има една цел - да провокира! Но не да провокира със секс или кървави драми - те са фон на по-голямото! Целта ми е да провокирам човешкото и неговото преоткриване. Да се гмурнем в Мрака за да открием Светлината.

ГЕРОИТЕ:

Няма нищо по-интересно от това да нищиш героите в една повест или роман, или филм. Да им ровичкаш в тайните, да видиш какво правят през ключалката, дори да го съпреживееш с тях.

Аз ще се спра на най-важните. Накрая ще спомена тези, които наминаха.

ВАЛЕРИЯ

Преди време споделих с една приятелка, че в моето творчество, описано и неописано има един женски образ, който получава голяма частичка от мен. 

Истината е, че в "Души в плен" и в "Мерзавката", аз се отдалечих от този похват. Докато във "Вещиците от Грийн Хил" и "Джъстис 83", има такива образи. 

Във Валерия и има, и няма частица от мен. Визуализирам я като една наистина съблазнителна жена, с моите очи, с моята коса дори, но я виждам по-ниска, по-елегантна и дори е по-чувствена от мен. О, и е по-млада с три години! Разбира се и адски красива, по-красива от мен!

Валерия е  млада, 31-годишна жена, явно търсеща нежността и страстта. Тя не е някаква нимфоманка. Към момента на развитие на повестта, тя има само трима мъже, единият от които го разкарваме още в началото на повестта за да отворм вратата за Нежността и невинността. 

Така нареченото "проклятие", нейната неустоимост е малък щрих, който включих за да засиля елемента на драматизъм и страст. Тази нейна неустоимост (коята аз нямам), която кара всички мъже да полудеят, от самото начало ни навява на мисълта, че цената, която тя ще плати ще е висока.

Всъщност аз симпатизирам и съпреживях с нея всичко, дори срещата ѝ с Ваньо, на границата между живота и смъртта. Бях в онова легло, гола и притисната под тялото на един побеснял мъж и същевременно гледах отстрани. Бях в гората с нея и едно чисто и любещо от сърце същество, непокварено от сексизъм и мачизъм, лежах на одеалото и изпитах всичко. Но същевременно бях и воайорка, виждаща сцената иззад храстите, като всеки от вас. Същевременно, не мога напълно да се видя като нея, предполагам, че и никоя от смелите дами, позволили си да прочетат повестта, не би се идентифицирала с нея -не напълно. 

Тя е и не е СУКУБАТА. 

А може би просто СУКУБАТА е част от нея?

КАЛОЯН И ВАНЬО

Ех, съседа!

Ако съседът ви е млад, лъчезарен мъж, любящ и нежен, с някаква страст в излъчването, признайте си, че бихте се позагледала и бихте завидяла на жена му?! Поне мъничко! Няма да боли! 

Е, тук случаят не е такъв. Аз никога не съм се заглеждала отблизо в Него. Зявявям ясно и категорично  - не съм взела съседа си, за първообраз на Калоян -не изцяло. Не мисля, че е изнасилвач, който напада приятелките на сина си, особено ако са по-възрастни от него. Съседа ми, е човек, който си общува с неговият си кръг. Ремонтира си колите. Разправя се с жена си и крещи през нощта, когато кучетата лаят. Мисля, че си е най-обикновен мачо! Та от него взех само, бърникането на колите и пушенето на цигари, плюс бледият образ, силуетът на физическият му облик. О, и първата буква от името му. Останалото е художествена измислица. 

Синът, е много фиктивен образ. Синът на съседите, (а те имат и дъщеря и куче, което не е хъски,) е (или беше) мило момче, поздравяваше и долу горе съм му запомнила физиономията. Но, Ваньо - ами Ваньо определено не е ТОЙ - момчето на съседите ми в реалността, не е героят от повестта на 100%! Мисля, че дори съседчето е по-малко на години,  от образа в "Сукуба". Може би съм взаимствала само косата. 

Принципно, колкото повече мисля, ми се струва, че двата образа са просто страна на една  и съща монета и спокойно могат да бъдат събрани в един общ мъжки такъв. И все пак, са различни!

ОСТАНАЛИТЕ

Да, почнем със "зеленоокия звяр" Пешо! Първо името му е такова, че да не му обърнеш особено внимание, защото е просто един герой, който освобождава място и подготвя терена за по-важните след него! (не омаловажаваме името Петър) 

Светлина - тя няма нищо общо със съседката ми, в реалността. Реалният образ е доста дръпната и артистична натура. Светлина е някак си, като "пауза", но и като "ключова фигура", когато разкрива сещате се какво! Някак си е част от картината и същевременно, можеш да минеш и без нея. Докато реалната съседка, не допуска никой, непознат около себе си и довра си, то Светлина е някак си, просто една традиционна домакиня, която е обичана от съпруга си, но и същевременно е леко досадна за него. Един навик! Не мога да кажа, че Света е вдъхновена от истинската съседка! По-скоро беше необходим образ, за повече драматизъм!

Чъки и Доктора -  е те са тотално плод на въображението ми, както и Пешо, да не забравяме Наско и останалите "любовници" от миналото!

СИМВОЛИКА:

Дуалността Нежност-Страст. Те са преплетени като един от основни мотиви. Калоян е страстта, Ваньо е Нежността.

Патриархата и сексизма, намират израз в поведението на съседа, насилващ жената, която не може да е негова, за да ѝ покаже, че е "велик мъж" и че каквото каже, това става. И все пак имаме и елемент на някаква изкривена (да не казвам извратена) обич, към жертвата. А тя изпитва някакво неясно влечение. Стокхомски синдром ?!?

Душевната чистота, която някак си се запазва, независимо от нещата, които някои от главните герои –Валерия и Ваньо например, извършват...

Отмъщението?! Заради последната сцена, някой може да си помисли, че и възмездието присъства, в повестта, особено в Алт. края. Да, там можем да говорим за нещо като възмездие. 

ДВИЖЕЩИТЕ ЕМОЦИИ:

Много емпатия! Много страст и нежност. Много страх  и съмнения, преодолявани с кураж и мотивация. 

Това е доста мрачно пътуване, но и същевременно е толкова близко до реалността, защото, някои хора наистина не могат да контролират първичното в себе си и могат да достигнат до различни крайности.

***

Всичко това, е двигателят, стоящ зад написването на "Сукуба".

Та това е в общи линии!

Ако имате въпроси и коментари, конструктивни забележки и критика, спокойно може да се обръщате към мен!

С У К У Б А

С У К У Б А

1. ЕДИН КЪСЕН, ПРОЛЕТЕН СЛЕДОБЕД

Пролетното слънце топлеше зелената морава. Лятото наближаваше и всеки ден ставаше все по-слънчев и все по-топъл. Зеленината, изпълва погледа ти. Мирисът на прясно окосена трева се носи фино във въздуха.

Денят беше приятно топъл. Достатъчно топъл за да излезеш и да позволиш на полуголото си тяло да погълне малко от топлите лъчи.  Да почувстваш как слънцето те милва и гали по влажната от защитният крем, кожа.

За тридесет и една  годишната Валерия, тази възможност не беше за изпускане.

Облечена с любимия си небесно син бански в две части, с флорален мотив, с прозрачна кърпа за глава, препасана през изящният ѝ кръст, слънчеви очила прикрили светлите ѝ очи и със спуснати меки кестеняви коси, тя пое към белия шезлонг в задният двор. Носеше кърпа, която да простре върху решетъчната му повърхност в едната ръка, а в другата стискаше лосиона против изгаряне. След първичните си приготовления, Валерия приседна и свали кърпата, за да се намаже с лосиона, преди да се отпусне блажено. Бялата пластмаса, блестеше, под безмилостните лъчи, затоплена достатъчно за да поеме разголената плът на жената, в горещата си прегръдка. Тя прокара грациозно изящните си ръце по дължината на гладките си, дълги крака после намаза ръцете, шията, корема и гърдите си методично. Лосионът накара кожата ѝ да заблести. Влажна и искряща. Лъскава, като лакирана повърхност. Без недостатъци. Съблазнителна.

Валерия се излегна удобно назад, на леко повдигнатата облегалка. Кестенявата ѝ коса, привързана в опашка, остана да се спуска нежно настрани. Притвори очи и се отпусна безгрижно.

***

Живееше сама от доста време. Независима и силна. Работеща това, което обича за достатъчно пари, да си позволи да излиза и да си купува каквото си пожелае. Като графичен дизайнер, можеше да работи от дома си и това снемаше, част от бремето на стреса, да си затворена осем часа седмично в луксозна клетка, наречена офис. Обработваше снимки, монтираше изображения и всичко това  в уютният покой на вилата.

Вилата, която наемаха с бившият си съпруг от края на пролетта до средата на есента, беше в полите на планината.

Намираше се в една относително спокойна през седмицата, вилна зона. Имаше само едно семейство – съпрузи, малко по-възрастни от нея, което живееше  в съседство, постоянно. Жената, меланхолична и избирателно социална – домакиня до мозъка на костите си. Мъжът, занимаващ се с недвижими имоти, постоянно ровичкащ по колите си. Относително тих и леко мрачен, на моменти. Имаха един син на 18-19 години – определено изглеждаше, като добро дете, мило и любезно. Имаха и куче – хъски, в сиво и бяло, с красиви сини очи, което обичаше да оглася квартала рано сутрин.

Останалите съседи си идваха през уикенда и тя не им беше обръщала внимание. Знаеше, че в горният, съседен двор, живееше някакъв управител на фирма, който имаше частен градинар. Млад мъж, който непрестанно тикаше огромна и шумна косачка, напред-назад. Беше строен и привлекателен и понякога Валерия, не се сдържаше и  го наблюдаваше скришом. А нощем, дори… е сещате се!

***

С бившият си съпруг, Наско, основаха агенцията за графичен дизайн и докато той извайваше своите триизмерни изображения на хора и животни за някаква малка рекламна кампания, правеше лога за различни фирми, тя се занимаваше с ретуширане, оформяне на рекламни изображения и други, приятни и нейни си неща. Все още работеха заедно, нищо че бяха разведени. Той живееше в града и всеки ден отиваше в изисканият офис, за да нагледа останалите служители, а тя основно работеше вкъщи.

Запознаха се в Интернет.

Ех, този Интернет. Понякога служи и за нещо добро.

Стана в група, която дори не беше за запознанства. Форум за графичен дизайн и други подобни. Заговориха се за неин проблем, по някаква служебна задача, после от дума на дума, се прехвърлиха във Фейсбук – размениха си покани, преди да си разменят телефоните. По това време той беше сам, след няколко неуспешни връзки, а тя току що се беше измъкнала от терора на последната.

Срещнаха се в едно заведение – доста скъпо. Насреща ѝ стоеше приятен мъж, с гъста кафява коса, лешникови очи, с най-топлият, мъжествен глас. Идеален и толкова различен от последният.

Излизаха няколко пъти, преди да стигнат до леглото. А след няколко посещения и там, двамата се почувстваха невероятно свързани. След няколко месеца, решиха че трябва да си разменят и клетви за вярност.

В последствие решиха да правят нещо свое. Основаха фирмата и наеха хора. Бизнесът им потръгна. Животът им беше щастлив с достатъчно любов и позитивизъм.

Но нещо се случи!

Един призрак застана между тях!

Колкото и да се опитваха да имат дете, не се получаваше. Стресът от работата и от самият факт, че вероятно няма да се сдобият с желаната рожба, започна да дълбае една неизбежна пропаст между тях. Пробваха всичко. Посетиха всякакви експерти , но нищо не се получаваше.

Той започна да работи повече. Тя започна да се отчуждава. Вече дори не се докосваха вечер.

Накрая почти не си говореха.

И всичко свърши.

Останаха си добри приятели и колеги.

***

Нещо влажно и леко грапаво, докосваше лицето ѝ. Валерия бе изтръгната от блаженият си покой, изненадващо. Очите ѝ бавно се фокусираха зад тъмните очила. За секунда се почувства объркана. Косата ѝ се бе развързала и се спускаше по раменете й, допълнително гъделичкайки смутеното ѝ тяло. Ръката ѝ докосна нещо космато близо до лицето ѝ. Горещ дъх, полъхваше от мистериозният източник.

Тя свали очилата си и видя една оплезена муцуна и две красиви, наситено сини очи ,които я гледаха любопитно отсреща.

-Хей, какво правиш тук, красавецо? – тя  седна, кучето започна да я ближе по лицето. Валерия се засмя – смях искрен и чистосърдечен, какъвто отдавна не се беше изтръгвал от измъчената ѝ душа.

Валерия, приклекна и възнагради новият си обожател, с милувка по меката козина. Животинчето, определено беше щастливо, от оказаното му внимание и отново близна лицето ѝ.

-Чъки! – гласът на младежа достигна до Валерия и кучето. То се завъртя и застана на ъгъла на къщата, радостно въртящо опашка. Момчето се появи – високо и стройно, с леко къдрави, светло кафяви коси и тъмни очи. Гласът му звучеше топло и зряло. Беше облечено с червена тениска и къси кафяви панталони. Тънките му крака, бяха покрити с лек мъх, а мускулите вече се заформяха в красив релеф. – Ето те! Какво правиш тук?

Тогава я забеляза. Жената приклекнала до белият шезлонг. Кожата ѝ блестеше от слънцезащитният лосион –влажна и мека. Погледът му се плъзна по стегнатите, красиви гърди, прикрити зад материята на банският. Отдолу се очертаваха, втвърдените им връхчета. Успя да види бегло стегнатите ѝ задни части, преди тя да се покрие с прозрачната кърпа . 

Нещо сякаш пламна в него. В слабините му се появи, изтръпване и сякаш кръвта нахлу едновременно в главата му и в този чувствителен участък. Целият се изчерви и постави ръката в която държеше каишката на Чъки, пред себе си.

-Извинявам, се че Ви е обезпокоил! Вратата беше открехната и той е влязъл. – опитваше се да избегне погледът на светлите ѝ очи, защото някакъв несъзнателен страх, нашепваше в него, че ако погледне в тях, това ще е краят на спокойствието му.

***

Беше я наблюдавал.

В мигът в който интересът му към момичетата се появи, преди две-три години, той започна да се заглежда в техните форми, лицата и косите им. Но, момичетата в училище си бяха просто тези вечно хилещи се и тепърва превръщащи се в жени, съзряващи създания.

Беше започнал да наблюдава съседката. Нейното изваяно тяло, дългите ѝ крака, които не можеше да не забележи, дори когато тя носеше панталон. Блясъкът на косата ѝ го омагьосваше от близо две лета. Да не говорим за останалото.

Възползваше се от всяка възможност да я заговори. Сърцето му биеше, така все едно щеше да изскочи и да се озове в ръцете ѝ. Тя винаги му отговаряше с усмивка и това караше краката му да омекнат. Вечер, докосвайки твърдата си плът, той мечтаеше за нея. Чудеше се какво ли е да бъдеш до такава жена.

Беше опитвал с една своя съученичка, но нещо му подсказваше, че изживяването му със съседката, ще е много по-различно. Знаеше го с цялата си същност, незнайно как. И го искаше. Но, с цялата си воля държеше, тези свои мисли и копнежи скрити на дълбоко. Дори веднъж когато негови приятели, бяха на гости и я видяха, а после полугласно по момчешки заговориха за нея, той замълча, спомняйки си картините, които бе рисувал в ума си. Погледна изпод вежди приятелите си и се усмихна с крива усмивка. Забеляза, че баща му, приклекнал до една от колите си, беше извърнал глава към нея. Не можеше да види лицето му, но си представяше острият му поглед забит безмилостно в гърба й. Баща му се извърна, повдигна вежди, сякаш водеше вътрешен разговор и потвърждава нещо за себе си.   

Същата нощ, образът ѝ отново посети съня му, но този път, след поздрава си , той се осмели да я спре, притисне до себе си и да я целуне, продължително и страстно. Сепна се. Леглото му беше мокро от пот, а вероятно имаше и друго, защото усещаше топлина в боксерките си.

Беше само сън.

***

Сега 19 годишното му тяло пламтеше и неконтролируемо вълнение, заливаше цялата му същност. Имаше чувството, че ще се разтрепери неудържимо пред нея.

-Няма нищо! Спокойно! Ти, си Ваньо, нали? Никога не сме се запознавали, официално но съм чувала името ти. Аз съм Валерия!…

Гласът и звучеше толкова нежно и плавно, омагьосващо! За бога – та тя знаеше името му! Знаеше, че съществува.

-Оставих вратата отворена, защото един клиент на студиото, ще дойде по работа…

Смисълът на думите ѝ почти не достигаше до ушите му. Гледаше лицето ѝ, движещите се розови устни. Приклекна за да милва Чъки, като продължаваше да я гледа, привидно спокойно.

Не издържа, и погледна в очите ѝ!

Потъна в тях и просто се озова в едно видение. Тя лежи до него на тревата. Прекрасната ѝ кафява коса се стели на вълни, разпръсната около лицето ѝ. Пак е с банският си, с флорални мотиви, но сега го гледа в лицето, очите ѝ искрят и се усмихват заедно с устните ѝ. Той е гол до кръста. По тялото му блести пот. Докосва меката плът на корема ѝ, надига се и я целува.

-На колко години си? Къде учиш? – тя седеше срещу него и го гледаше с блесналите си светли, чародейски очи.

-Ъъ, на деветнайсет съм, уча в -…

Изсвири клаксон. 

Дори не бяха разбрали кога, пътната врата бе отворена и кога, тъмно червената кола, бе минала през нея. Возилото закова на място. Вратата се отвори и мъж с тъмно руса коса, излезе нахилен и държащ цветя и бонбони. Чъки залая по него.

Стомахът на Ваньо почти се обърна, при вида на мъжа.

-Здравей, Пешо! Това е синът на съседите – Ваньо, а това е новият ми обожател Чъки – тя помилва кучето, което се бе навряло обратно в краката ѝ и тихо ръмжеше. Чъки бе настръхнал, като стопанина си, само че си личеше явно поради факта, че е с повече козина!

-Здравейте, юнаци! Как е? – усмихна се той, показвайки низ от бели зъби.

Очите му нагло изпиваха, разголеното тяло на младата жена, без да се притеснява, да покаже намеренията си, нито да прикрива похотта си. Той заобиколи момчето. Кучето само се отдръпна и отиде при собственика си. Мъжът застана до Валерия прегърна голият ѝ кръст, над кърпата и дълго и мазно я целуна по бузата. Беше строен и висок почти колкото нея. В скъпарски костюм и все пак, в говора му, в усмивката му имаше нещо зловещо. Нещо плашещо и предвещаващо неприятности.

-Аз и Чъки ще тръгваме! Извинявам се още веднъж, за нахлуването му…

Младежът тръгна с разбито сърце към вратата. Вървеше бавно и с достойнство, колкото му беше останало, обвинявайки се за глупавите си мисли, за това, че не каза нищо. Чъки, тичаше пред него, с развята, като победно знаме, опашка.

-Ваньо! – гласът ѝ го накара да трепне. Обърна се рязко. Тя беше дошла по-напред. Мъжът влизаше през вратата на гаража и не им обръщаше внимание. – Благодаря ви, че наминахте, … дори и инцидентно.

Усмивката ѝ бе разтапящо топла. Но в искрящите ѝ очи сякаш премина сянка на тъга. В този момент на него силно му се прииска да я прегърне. Да докосне розовите ѝ устни със своите.

Излизайки през вратата, той се усмихна, преживявайки този нелеп момент на запознанство с жената от сънищата му. Тази вечер със сигурност, щеше да сънува. Щеше да сънува зелената морава, в задният ѝ двор, блестящите им от пот и лосион тела и той отново щеше да се наведе към нея и да я целуне…

Чъки се спря пред вратата на домът му. Излая и завъртя опашка. Ваньо се спря, приклекна до него и го помилва по главата с благодарност. Неговият космат съучастник! Малко му завиждаше, защото пръв се беше докоснал до обекта на желанията му, но все пак, хъскито бе причината за тази неочаквана среща. Милият, лоялен приятел.

-Благодаря, приятел!

 ***

Валерия поседя загледана след младежът и кучето, замислена за цялата следобедна сцена и се усмихна леко. Бе забелязала, как той се изчерви и бе усетила вълнението му. Младежи! Хормоните и страстите бушуват с пълна сила в младите им тела. А ѝ тя не облекчи положението му, в този изрязан бански. Лека руменина на свенливост изби върху страните ѝ.

Пешо подаде тъморусата си глава през процепа на гаражната врата и рамката. Почти бе забравила присъствието му, в унеса си.

-Ало, детегледачката! Хайде да се донесеш насам, че имаме работа за вършене! А освен това, помня, че ти бях оставил една хубава бутилка червено вино! – отново я огледа с неговият сладострастен, зелен поглед - Ще влезе в употреба.

Устните му се извиха, в похотлива усмивка обещаваща само едно.

Валерия, тихо въздъхна и тръгна към вратата. Нежно разтриваше горната част на ръцете си, защото незнайно по каква причина, я полазиха студени тръпки.

А в гъстите сенки, на навеса на съседите, една замръзнала сянка, застанала до силуета на кола с отворен преден капак, се размърда и изчезна, сякаш погълната от широката паст на возилото.

2. В ТЪМНА ДОБА

Мъжът, който тя нарече Пешо я посещаваше вече втора седмица. Идваше вечерта. Сенките им от време на време се гонеха, по прозорците. После изчезваха. Той се досещаше къде. В царството на екстаза. Място, което му бе забранено. Колата изчезваше в късна нощ, за да се завърне на следващата вечер.

Понякога Ваньо нарочно седеше, в тъмнината на собственият им двор с надеждата да я зърне. Понякога, тя неволно го награждаваше, показвайки се на прозореца на банята. Но, това беше кратък миг, защото тя нито го виждаше, може би нито подозираше, че той е там. Прикриваше се зад пердетата, докато ги спускаше и потъваше назад в стаята.

Ваньо би се задоволил да види сянката ѝ, рисуваща танца на освобождаване на тялото от дрехите и бельото. Извиващ се силует, танцуващ само за него, но уви, осветлението в банята ѝ и  явно ъгълът в помещението не позволяваше да види тази сцена.

Лошото беше, че нито сексът някоя съученичка, нито самозадоволяването нощем, можеха да подтиснат желанието което изпитваше. Понякога улавяше погледа на баща си прикован към него, вечер на масата и имаше чувството, че неговият старец, знае всичко.

И все пак Ваньо се опитваше да прикрива, копнежа си. Ходеше на събирания, учеше и от време на време споделяше по някой еротичен момент с някоя съученичка.

***

Валерия не го осъзнаваше, но съществуването ѝ, особено след като завърши училище, бе белязано от нещо като психичен модел на привличане. Като проклятие. Орисване. Беше ѝ достатъчно да поговори с някой мъж, за да установи, че той е готов на всичко за да я има за себе си. Дори за повече от една нощ.

Тя никога не беше изпитвала желание да сменя мъжете си и да пробва с различни всяка нощ или през седмица. В училище не се поддаваше и странеше от момчетата. Запази се девствена, въпреки подигравките, почти до края на образованието си в гимназията.

Тогава на бала за завършването, един от популярните и чаровни съученици я опияни – в буквалният (с много вино) и преносният (красиви устни и очи) смисъл. Преди да се усети, пламнала от целувките му, увита в безредните вълни от тюл на балната си роклята, тя му се отдаде, на задната седалка на колата му. Като някаква американска, празноглава тийнейджърка! Не си спомняше, как е проникнал в нея. Помнеше само как блъскаше в тялото ѝ с притворени очи и свърши доста бързо.

Не се видяха никога повече! И слава богу! Беше толкова конфузно и разочароващо…

***

В университета срещна Явор.

Проклятието се активира.

Беше млада и интелигентна, достатъчно силна за да се справи с всичко и все пак имаща нужда от компания, от някой постоянно до нея. Тогава се появи Явор – с обраната до много късо кафява коса, прав нос, меки устни и толкова страст! 

Тя не се предаде от първият миг. Но го беше омагьосала с погледа си и го беше приковала към себе си, дори и да не го бе желала. Нямаше как.

Той я търсеше непрекъснато, под всякакъв претекст. Правеше ѝ подаръци. Пишеше ѝ СМС-си. Разкри чувствата си в студентският стол. И от там насетне, тя просто поддаде. Последваха седмици, в които те се разхождаха и си говореха, на различни теми.

Една вечер той я покани да излязат. Отидоха в тихо заведение - типа който тя обичаше. Вечеряха и си говориха в задушевна обстановка. Тя вече бе сигурна, че моментът е настъпил. Тази вечер, щеше да му се отдаде.

Отидоха в квартирата му. Пуснаха си музика и седнаха на леглото в стаята му. Валерия неволно се опита да се вслуша, коя песен звучеше. Той приближи лицето си до нейното. Започна да я целува страстно и настоятелно. Тя се отпусна. Остави го да я поведе напред. Ръцете ѝ обхванаха лицето му. Не можеше да зарови пръсти в косата му защото беше прекалено къса и все пак нежно боцкаше. Прегърна го и се излегна на леглото. Той продължи да я целува, като пъхна ръце под тясното ѝ, бежово поло. Напипа гърдите ѝ и започна да ги мачка. Скоро другата му ръка набра полата ѝ достатъчно, за да може да стигне до по същественото място. Пръстите му проникнаха в бикините ѝ и затършуваха диво и страстно между краката й.

Освободиха се от дрехите си припряно. Продължиха да се целуват. Накрая той я прониза. Тя започна да се извива под напорът му, като крехко елхово дърво, под ураганен вятър. Хиляди пламъци сякаш лумнаха в съзнанието й.  Горещи вълни я обливаха и с всеки негов тласък, тя усещаше, че се издига нависоко.  Притискаше към него, двамата дишаха тежко. Стонове на удоволствие се изтръгваха от полуотворените им устни. Накрая той свърши в нея с вик. Тя тихо изстена в знак на съпричастност. Явор остана в нея и продължи да я целува още миг. После се оттегли. Останаха заедно цялата нощ и дори повториха упражнението, като и вторият път преживяването, беше уникално.

Нищо, че тя не можа да достигне до оргазъм. 

Истината е че тя не изпита такъв никога с Явор. А с течение на времето нещата поеха в неочаквана посока.  Той стана обсебващ. Беше жаден за тялото и присъствието ѝ -нещо което щеше да се случва отново и отново, по-късно. Не можеше да контролира ревността си. Правеше скандали, които после се опитваше да потуши в леглото. Но, неговото собственическо чувство стана прекалено силно и задушаващо. Валерия имаше чувството, че ще загине бавно, под бремето на тази връзка. За това и скъса с него при първа възможност.

Беше бурно и после имаше нужда непрекъснато от придружители, за да я пазят от него. Но слава богу, той си намери друга, много скоро.  Всичко приключи и тя продължи напред.

Късмет, който не всяка жена има.

 ***

Срещна Рангел.

Вече работеше, а той посещаваше фитнес салона, в сградата в която беше работното ѝ място, като графичен дизайнер. Мускулест, татуиран, със светли очи, гладко обръснато теме. Дори не разбра какво я привлече в него. Напълно различен от Явор.

Срещнаха се няколко пъти по коридорите, преди той да я покани на среща, в заведението до входа на сградата.

Той беше първичен и хищническото в него, доминантното, някак си я прикова. След пет срещи, той бе поканен в апартамента й. След аператива, Рангел внезапно я грабна и започна да я целува диво. Валерия, беше шокирана… И същевременно възбудата ѝ растеше. Той буквално разкъсваше дрехите ѝ и с такива яростни тласъци я облада, че тя имаше чувството, че гърдите ѝ ще се откачат от тялото ѝ и ще отпътуват на някъде.

Беше си доста болезнено, но и страстно. Той обичаше да сменя пози, да експериментира с физическата си сила. Настояваше да правят и френска любов, така, че скоро Валерия се усъвършенства и в това. Но, еротичните им актове, бяха винаги резки и груби, граничещи повече с болка, отколкото с удоволствие.

Рангел също стана прекалено обсебен. Жаден. Не можеше да търпи да не знае къде е. Не можеше да търпи, тя да не му се отдава, веднага щом я пожелае. Не можеше да търпи колегите и приятелите ѝ. Искаше я само за себе си. Ако имаше как, щеше да я държи под ключ и готова да го обслужи, когато му се прииска.

Валерия, очакваше, че ще се измъкне от този мъж с много зор. Но, за нейна изненада, Хищникът започна да си търси плячка другаде. Тя се изнесе от старият си апартамент и не сметна за нужно да му каже, новият си адрес. И така всичко свърши между тях.

 

После срещна съпругът си. Мъж с когото бе истински щастлива за няколко години.

***

В тази леко хладна, планинска нощ, във въздуха освен лекият вятър витаеше и още нещо.

***

Ваньо играеше в задният двор с Чъки, когато виковете започнаха да се чуват от къщата на „възлюбената” му. Гаднярът със зелените очи и замазаната тъмноруса коса, бе дошъл отново! Бяха се посрещнали с целувка на вратата. Валерия изглеждаше божествено в елегантната си черна рокля, с голи рамене и с вдигната коса. Сърцето му се сви, като я видя да прегръща и целува този плазмодий.

Но сега нещо не беше наред. 

Сенките се появиха там, където се предполагаше, че е холът или кухнята и този път те не се движеха бавно и плавно по прозорците, както обикновено. Танцът им бе бурен и излъчващ насилие. Ваньо остави изненаданият Чъки.

От къщата се чуваше силен мъжки глас. Той ѝ крещеше неистово.

Не помнеше, как се озова пред нейната пътна врата. Слава богу, беше отключена. Обикновено зеленоокият я заключваше. Младото му сърце щеше да изскочи. Какво щеше да стори, когато се качи горе в хола? Как щеше да противодейства на нападателят? Нямаше време да мисли. Трябваше да действа.

Гаражната врата също беше забравена отворена. Ваньо нахълта и взимаше стъпалата по две. Трябваше да изтича по две стълбища, но от някъде му идваше сила. Бързаше към нея за да я спаси.

Блъсна вратата на хола и картината, която се разкри пред него, накара кръвта му да закипи.

Извергът бе запретнал ръкави. Крещеше неистово и беше хванал кичур, от кестенявите коси на жертвата си. Те вече не бяха подредени в стилна прическа, а драматично падаха около лицето ѝ. Той се извърна и в първият момент погледна с празен поглед към момчето, после започна да се зачервява!

Ваньо видя лицето на Валерия! Обляно в сълзи, ужасено, отчаяно, а очите ѝ бяха още по омагьосващи, двойно по-блестящи. Обувките ѝ бяха разхвърляни в стаята. Чорапогащникът ѝ беше изпокъсан. Роклята ѝ някак се държеше все още, въпреки, че беше раздрана на гърба ѝ. Сърцето му се сви.

Ваньо побесня истински! Просто му причерня пред очите!

Младежът се метна ловко със свити юмруци към нападателят. Зеленоокият изверг отскочи блъскайки Валерия настрани, при което тя се залепи, буквално за стената, падайки замаяна. Тя подпря главата си, замаяно с една ръка и остана свита и безпомощна. Ваньо се обърна за нова атака , но получи удар в рамото – успя да избегне, юмрука на нападателят, насочен към главата му… почти! Следващият удар на мъжът се стовари в корема на момчето и то се сви от болка. Пешьо, или както му беше там името, се изсмя подло и се приготви да вкара и ритника си в действие и тогава се извърна назад по някаква причина.  

Чу се писъкът му, като на ранен звяр!

Ваньо се вгледа изненадан в сцената пред него – Валерия се бе изправила и държеше флакон с лют спрей, който бе изровила от чантата си. Изпръскваше солидна струя в очите на звяра, а той крещеше още по-силно. Лицето ѝ излъчваше сила и увереност. 

Ваньо се изправи, пое си дъх и хвана гадняра за яката й косата. Валерия направи същото от другата страна, залитайки. Задружно двамата, го изведоха от хола, по стълбищата , до двора и колата му, която този път беше паркирана на улицата. Тъмнорусият звяр хлипаше от болка, но влезе във возилото си разтърквайки очи и псувайки, зловещо.

-Влез вътре! Аз ще го изчакам да тръгне! – младият рицар, без броня, постави ръка върху голото рамо, на Валерия – Студено е! Прибери се!

Валерия се приближи до входната врата и щракна катинарът. 

Тя се безпокоеше за него. Погледна я – разчорлените й коси, трептящото от вълнението тяло, красивите блестящи очи, пълни със сълзи. Искаше да я прегърне, но вместо това, тръгна след нея. Гледаше разголеният й гръб, под раздраната рокля, белеещ на лунната светлина. Беше скръстила ръце и трепереше. Трябваше да й помогне да отвори вратата, защото ръцете ѝ не ѝ се подчиняваха.

***

Валерия рухна върху мекият персийски килим!

Буквално се срина физически и психически. Застана на колене, които болезнено изтраках, при досега си с пода. Ваньо се втурна към нея. Рамото го болеше, стомахът му пулсираше, но сега тя беше по-важна… трепереща и плачеща приглушено, закрила лице с длани. Ваньо се огледа и видя едно памучно одеало, на малко канапе. Грабна го ѝ покри голите ѝ рамене.

Тя бе вдигнала глава. Сълзите грееха по страните ѝ. Не смееше да го погледне. Гледаше право пред себе си и започна да разказва с треперещ глас:

-Не ми върви! … Изобщо! – тя тихо изхлипа, отново и сълзите ѝ потекоха. – След развода, не се бях срещала с никого. Този ни беше клиент от доста време и постоянно, флиртуваше и досаждаше – леко се усмихна иронично - Приятелките ми настояваха да му дам шанс… да дам шанс на себе си да продължа и знаеш ли? Дадох му шанс! …

-Защо те нападна? Нали от седмици сте заедно? Изглеждахте щастливи! –Ваньо млъкна, осъзнавайки, че става прекалено нетактичен.

Тя отново се усмихна саркастично:

-Понякога, нещата не са такива каквито изглеждат, миличък! Започна да изисква от мен да съм винаги готова за него, да излизам с него, все едно съм някаква придобивка. Държеше се вулгарно, когато сме навън… Извинявай, че ще го кажа, но да те плясват по задника на публично място, сред приятели и колеги, за да демонстрират някаква форма на притежание, не е нормално! Не го прави никога… Та днес, му отказах да изляза с него през седмицата. Искаше да ме замъкне на някаква среща, с някакви нови негови бизнес партньори и искаше аз да съм се облякла предизвикателно и да флиртувам с тези хора.. Тогава побесня! „Ти си моя” и т.н. грозна история!

Обърна се към него. Сълзите ѝ напираха да потекат отново. Дори с зачервените си очи и тъжно, отчаяно лице, тя беше все така обаятелна. Искаше му се да я утеши. Да я прегърне…

-Ох, боже мой! Ти се би с него така смело – прозвуча гласът ѝ, а Ваньо си изчерви, спомняйки си, че почти беше изгубил битката и ако тя не бе намерила спреят и не се беше намесила, сега и двамата сигурно щяха да лежат пребити – Добре ли си? Той те удари доста силно в корем и рамото!

Ръката ѝ докосна коремът му, после рамото му, много нежно. Лицето ѝ изведнъж стана тревожно…

-Ох, искаш ли нещо – нещо за болката… чакай сега ще… колко съм загубена…

Тя се опита да се изправи.

Усети, как нещо ѝ пречи. Нещо се бе обвило около ръката ѝ, топло и нежно и я дърпаше надолу, да остане седнала. Обърна се и видя първо ръката на младежа. Ръка  която нежно, но и настоятелно я възпираше да стане.

- Не ме боли! Моля те… - той я гледаше с очи, пълни с топлина и състрадание. Но освен това в тях се долавяше и копнеж. Много по-силен от всичко останало.

Кръвта нахлу в главата ѝ.

***

Светът се завъртя, покрай Ваньо. Дори не разбра, кога ръката му се пресегна и хвана нейната. Не искаше тя да ходи никъде. В монета в който тя се спря и се обърна към него, леко учудена, в следващият момент пламнала в руменина, той си каза „Сега или никога!”

Лицето му се приближи до нейното. Устните му докоснаха нейните и той я прегърна нежно през кръста. В началото тя се стегна при допирът му, но изведнъж сдържаността ѝ  отстъпи място на вълна от топлина. Тя постави ръцете си на врата му и се остави изцяло на магията на устните му. Езикът му, леко неуверено си проби път и срещна нейният. Не можеше да опише вълнението което бушуваше в него. То избухваше  в главата му и бавно на вълни се разливаше надолу по цялото му тяло, съсредоточавайки се във слабините му, където имаше един хълм от твърда плът под късите му панталони, напиращ болезнено, да се освободи.

***

В съзнанието на Валерия, един глас крещеше„Ти си луда? Какво правиш?”, но този глас лека полека започна да заглъхва, заглушен от топлите устни, влажният език и силните ръце на младият мъж, върху кръста ѝ.

Не бе усещала, толкова чиста и нежна емоция, от толкова отдавна. Може би от първият ѝ път със съпруга ѝ. Нямаше похотливо опиване. Нямаше безмилостно мачкане на меката плът на гърдите ѝ. Нямаше мръснишко изреждане на това ,какво ще ѝ се случи и колко хубаво ще е(никога не беше, чак толкова хубаво).

Лицето му се допря до нейното. Той я прегърна нежно. Брадичката и устните му бяха опрени в рамото, във врата ѝ, близо до ухото. Тя усети неговото и нежно го целуна. Също го прегръщаше и се притисна малко по-силно към него, но осъзна, че може да го заболи и намали натиска. Започна да го милва нежно по главата и притвори очи.

Усети дъхът му.

Чу шепота му.

-Моля те!

Тя се отдръпна леко назад. Погледна го. Видя част от онази жажда, която винаги се изписваше на лицата на мъжете, които я желаеха. Но това, което също присъстваше там, ясно изписано, в очите му беше искрена любов, с много нежност и желание. Валерия разбираше, че ако сега го отблъсне, ще го нарани и всичко ще свърши. Той ще я намрази, а тя ще избегне поредната пропаст!

-Моля те! – отново чу топлият му, треперещ глас.

Отвори уста… Погледна го и видя задаващи се сълзи и безнадеждна страст. „Той ще умре, ако го направиш! Няма да го преживее!”

Кимна.

Изтегна се бавно върху килима. Нищо, че отдолу беше твърдият под, който не ѝ позволяваше да се отпусне, напълно… Нищо! Тя искаше да усети всеки миг от този грях!

Притвори очи.

И пропадна в пропастта…

***

Сърцето на Ваньо биеше силно.

Усети за миг колебанието ѝ и се ужаси. Не знаеше защо я моли, за какво? Просто да му се отдаде или да му позволи да влезе в нея, за да я усети истински? Беше второто – искаше да е едно цяло с нея, така както не е бил с друга. Искаше да я опознае и почувства. Топла и жива до него. Да я почувства за да живее.

Тя се излегна пред него. Притвори очи за миг. Ваньо се наведе. Нежно продължи да я целува. Ръцете му бавно и нежно милваха линиите на тялото ѝ. Трябваше да съблече роклята ѝ.

-Може ли?! – смутено попита той, сочейки роклята ѝ с поглед.

Тя го разбра и леко се усмихна. Започна да се извива опитвайки се да се освободи. Той галантно и леко нетърпеливо помогна с ръце, лъскавата материя да се плъзне по тялото ѝ да бъде премахната, като пречка. Тя се изправи и разкопча сутиенът, без презрамки, черен и микс от тюл и твърд банел. Помогна му с това. Разкъсаният чорапогащник, малко се опъна и се наложи той да го докъса, за да я освободи. Бикините – същият модел, същият цвят, но лъскави, меко обвиващи плътта, бяха свалени от него, с още няколко извивки и повдигания от нейна страна.

Той застана, коленичил пред тялото ѝ. За миг изглеждаха, като сюрреалистично изображение, на мъж готвещ се да принесе в жертва голото тяло, пред себе си,  но всъщност коленичил така пред нея той просто я боготвореше. Помилва мекият й бял корем. Погледна към малкото островче от косми, на краят на бялата плът. Малко и приличащо на сълза или нещо подобно. Не посмя да я докосне там -  не още. Погледна гърдите ѝ. Видя втвърдените връхчета и нежно ги докосна. Тя трепна. Той се наведе и започна да ги целува едно след друго. Спираше за  да докосне устните ѝ със своите и пак се връщаше на гърдите. Ръката му се плъзна по корема и усети, че краката й се разтварят още повече в готовност. 

***

Валерия се надигна. Застана, със свити в коленете крака до него и го целуна. Ръката му за момент беше заклещена между краката ѝ, но той внимателно я измъкна. Леко неловко! Той продължи да я целува по гърдите с жажда. Тя го прекъсна и му помогна да свали тениската си, после и панталоните.

Мъжествеността му се озова насреща ѝ, твърда розово-червена. Не искаше сега да го докосва с устни. Не и първият път (ако имаше втори, изобщо). Както седеше коленичила до него, тя го помоли да седне удобно и ръката й обхвана пулсиращата му плът. Задвижи се бавно, нагоре надолу по цялата му дължина. Знаеше как да го забави и направи каквото е необходимо, преди да изригне.

Продължиха да се целуват прегърнати…

***

Спряха и тя отново се излегна назад. Младият мъж се надвеси над нея, между разтворените ѝ крака. Тя кимна, уверявайки го че го иска. Той хвана твърдата си плът и я прониза. Бавно и плавно. Потъна във влажната ѝ женственост. Притвори очи и леко изстена. Някакво облекчение за миг се появи на лицето му. Наведе се и целуна полуотворените ѝ устни. Застана опрян на лакти и продължи да я целува по врата, по устните, по лицето, стискайки голите ѝ рамене. В началото почти не се движеше, но скоро страстта го завладя.

***

Движенията му ставаха ускорени.

От мига в който проникна в нея, вълните на страстта ставаха все по-бурни и все по-начесто, прииждаха. Ръцете му стискаха раменете ѝ и той се държеше все по-здраво и по-здраво за нея, така, че да може да тласка по-рязко на моменти, члена си в нея. Двамата простенваха.

Тя стисна неговите рамене, напълно обезумяла от удоволствие. Устните му докосваха нейните, тялото ѝ се извиваше в отговор на неговите движения. Той постави ръцете си така, че притисна косите и върхът на главата ѝ към пода, в нещо като обръч, със сплетени пръсти. Дишането му ставаше учестено. Стоновете му по-силни.

Тя го обви с крака. Нежно докосна с устни синината на рамото му – белегът на неговата храброст и доблест. Притиснаха се по-плътно и той все по-уверено и настоятелно напираше в нея.

Тогава започнаха, експлозиите!

Експлозиите, предшестващи екстаза ѝ.

Тя се изви и простена дълго и протяжно. Той впи устни в навираната ѝ брадичка. От гърлото ѝ се изтръгна нещо средно между писък и плач.

В следващият момент той изстена на свой ред и конвулсиите го разтресоха.

***

Усети как се излива в нея.

Усети и нейният екстаз защото в един момент, тя се извиваше неудържимо под него.

Извика.

Бавно се отпусна върху нея и притисна глава до влажното ѝ рамо. Изпита такова блаженство. Ръцете ѝ милваха главата му, успокояващо и с благодарност.

Той беше, доволен! Повече от доволен. Напълно щастлив! Не на седмото, а на сто и седмото небе… Радваше се, че очакванията му за нещо по-различно, се оказаха верни. Дори надхвърлящи представите му. Опитваше се да запази всеки миг, всеки звук от магията на тази невероятна нощ. Меката  ѝ плът, стоновете, извиващото ѝ се тяло, под неговото, нежността и страстта помежду им – не знаеше кое по-напред да пресъздаде отново в паметта си.

Изведнъж той притихна. Сега имаше нова молитва. Искаше този миг да се повтори. Отново и отново.

Надигна се и я целуна.

Тя го гледаше замаяно и с облекчено лице. Целуна го в отговор.

Бавно се разделиха.

-Стана късно… - не искаше да го казва, но го каза. Не искаше да си отива – искаше да остане при нея.

-Да!... Ако вашите се усетят, че те няма, ще се разтревожат!

-Спокойно! Той татко си е вкъщи! Няма страшно, той е готин и няма да се разсърди, че съм закъснял.

***

Нощта беше хладна, но нямаше облаци, които да скриват звездите. Щастливият млад мъж ги погледна. Погледна и възлюбената си, украсена с танцуващите сенки, които нощната лампа до гаражната врата, хвърляше върху нея. Тя отвърна на погледа му с усмивка и блестящи очи. Обхвана лицето ѝ, нежно с две ръце и я целуна.

Разделиха се, в тъжно мълчание.

Злодеят, си беше тръгнал , така че Ваньо със спокойно сърце, отвори входната врата на техният двор. Помаха за довиждане на женският силует от другата страна на оградата и влезе в притихналата, тъмна къща.

***

Валерия, гледа след него, докато го изгуби от поглед.

Умът ѝ крещеше, че това е грешка и ще има последствия. Сърцето и тялото ѝ тръпнеха в щастливо блаженство, при спомена за ласките и целувките на младият ѝ обожател.

„Може би ще се отегчи от мен! Млад е, а младите лесно си сменят вкусовете!”

Но дълбоко в себе си знаеше, че това няма да стане…

***

***

Две горящи в тъмнината очи, не пропуснаха нито миг от сбогуването на любовниците, под светлината на нощната лампа. Пламъкът в тях сякаш се усили. Този пламтящ поглед, не изчезна и наблюдава младата жена, която се прибра в къщата си.

Нещо съдбовно, надвисна като буреносен облак върху щастието на двете млади души. Какво ли ги очакваше?

Какво имаше на дъното на пропастта?

3. МЕЖДУ СТРАСТ И НЕЖНОСТ

Калоян изкачваше високото стълбище бавно.

В гърдите му бушуваше ярост, примесена с още нещо, което за момента не можеше да определи, какво точно е.  Тишината на утрото, изпълваше сводовете на тавана, обгръщаше стълбището и витаеше във въздуха.

Тежко и съдбоносно.

Щеше да даде на тази кучка, да се разбере! Щеше да я сплаши! Да си поговори едно хубаво с нея.

***

Сутринта синът му, беше толкова щастлив.

Явно онази си беше отворила краката за малкият. Сега момчето му беше замаяно по тези дълги гладки бедра, стегнати гърди и мека кестенява коса. Колко очевидно! Мъникът от доста време беше изплезил език по тази…курва?!

Явно снощи, след скандала с идиота с червената таратайка, юнакът му бе успял да се възползва и утеши „дамата”.

Ядосваше го това, че тя е омаяла момчето му и сега ще му разбие сърцето. Знаеше ги как действат. Ще види, че няма пари и не може да ѝ даде нищо и ще го изостави!

Гадост!

Щеше да сложи край на всичко това сега!

***

Калоян се занимаваше с недвижими имоти. Имаше свое заведение в центърът на града между другото и често той и съпругата му ходеха там вечер за да наглеждат работата. По общи представи, той беше добър и дори забавен мъж, с доста младежки глас. Обичаше да общува с приятелите си, да поправя колите си, да радва жена си – Светлина.

Обичаше я. Беше емоционално силно привързан към нея. Бяха се запознали в студентските си години и той бе обикнал леко дръпнатата Света. Обичаше я тогава, когато имаше някаква страст в живота им, обичаше я и сега, когато тя липсваше.

Когато му липсваше страст, можеше да я намери, стига да пожелае. Той беше обаятелен по своему си.

И все пак един призрак витаеше около него, а човек знае че е хубаво да се изправи срещу тези свои демони и да се справи с тях!

Това и щеше да направи.

***

Беше го и яд. Изкачвайки последните стъпала, той осъзна колко го беше яд.

***

Дишането ѝ почти не се чуваше. Той зави зад ъгъла, но не можеше да прецени, дали тя е все още в спалнята си. Видя малката ѝ всекидневна на вторият етаж с тераса. Беше подминал гостната. Не я чуваше! Дали не беше се събудила и не бе влязла в банята?! А може би беше в някоя тоалетна на етажа!

Дръпна дървената врата до себе си и в гъстеещият мрак различи мраморна чиния! Не е в тоалетната!

Виждаше банята насреща си. Не се чуваше звук от нея. Нито се виждаше сянка на движение по пода.

 Хм!

Погледна към открехнатата врата, до него.

„Сега те пипнах!”

Отвори я, бавно, страхувайки се да не изскърца. Не беше се премятал през оградата, за да се провали, сега. Добре, че мръсницата, не беше заключила вратата.

„Спокойно! Просто ще поговориш твърдо с нея! Твърдо, но цивилизовано!”…

Влезе в стаята и застина.

***

Сукуба!

Беше чувал тази дума от приятел, които се занимаваше с фолклор и митология. Отнасяше се за зъл дух в женска форма, който посещава млади мъже и изсмуква жизнената им енергия бавно, чрез сладострастен акт.

Тази сукуба, не идваше само нощем! Тя нагло се разхождаше и денем с блестящи светли очи и кестеняви коси.

Трябваше да се изправи срещу нея…

***

Тя спеше, спокойно, обърнала гръб на вратата. Можеше да види извивките ѝ под тънкият чаршаф. Гърбът ѝ беше гол, така, че явно мръсницата спеше без горнище… Дали беше гола и там долу?

Лъчите бавно се прокрадваха през процепа на завесите и осветяваха голото ѝ бяло рамо. Меката ѝ блестяща коса, покриваше лицето ѝ.

Спеше блажено и спокойно. Сякаш не бе прелъстила младо момче.

Сукуба!

***

 Ядът му растеше с всяка изминала секунда…

 ***

Но и нещо, друго – също толкова тъмно се надигаше в него!

***

„Не я гледай, за дълго в очите, защото тогава, ще е свършено!”

***

Калоян се приближи до завесите, дръпна ги рязко така, че да може слънцето да я събуди, нищо че клоните на огромно дърво прикриваха единият от прозорците, от този срещу нея, навлизаше ярка, топла, слънчева светлина.

Тя се размърда неспокойно.

-Трябва да поговорим, Спяща красавице! – каза той с ироничен тон – Целувка ли чакаш?!

***

Тя се събуди рязко. Видя мъжът насреща ѝ и в първият момент не го разпозна. Инстинктивно дръпна завивката си по-нагоре, за да се прикрие до колкото може. Съжали, че си бе легнала гола, но ѝ беше горещо, през нощта.

Мъжът се премести към вратата.

Трябваше да се измъкне, защото имаше натрапчивото усещане, че нещо лошо ще се случи.

***

Калоян, забеляза, че тя се стресна и сега нервно опитваше да скрие плътта си от него. Нещо в слабините му потрепна. Някакъв звяр запълзя от гърдите му, надолу. Трябваше да се успокои. Не искаше да нарани мръсницата.

Не му беше в природата.

***

Понякога човек не познава природата си!

***

Ядът преливаше…

***

Трябваше да се изправи срещу нея…

***

Валерия седеше като хипнотизирана пред тъмният му поглед. Властен и доминантен. Беше го виждала, да се усмихва и говори възпитано, да се шегува с приятелите си, но сега срещу нея, сякаш седеше друг човек… Някак си съсредоточен и устремен към някаква цел.

Обсебен!

Тя изтръпна от ужас!

***

-Слушай! Не се плаши! Нищо няма да ти сторя! Просто идвам с една малка молба… днес е молба, а ако не спреш, утре ще е нещо по-сериозно… Остави сина ми на мира! Въргаляли сте се ОК. Едва ли ще ти даде, каквото искаш и от което имаш нужда… от един мъж…

Устните му се изкривиха в саркастична усмивка.

***

Валерия рязко се надигна, отчаяно придържаща чаршафа към голите си гърди. Трябваше да го подлъже да я пресрещне в ъгъла до прозореца, за да може да се прехвърли от другата страна на огромното легло и да избяга през вратата.

Щеше да се заключи в първата стая, която види и да изчака. Надяваше се, че той няма да рискува, да бъде заловен в къщата на съседката, рано сутрин, опитвайки се да я удуши гола.

Тя се засили.

Скочи.

***

Той разбра намерението ѝ.

За негов късмет и нейно нещастие, тя се заплете в чаршафа и в мига в който стъпи на пода в ъгъла той беше до нея за да я хване за горната част на ръцете. Застана лице в лице с нея, но тя се извърна.

„Какво? Няма ли малко магия за татко?”

Преди тя да успее да направи каквото и да било, той я блъсна върху леглото…

***

Ядът вреше в него.

***

Изправи се срещу нея…

***

Валерия просто полетя назад.

Падна върху леглото и отскочи. Това беше моментът. Трябваше да се извърне и да бяга. Майната му на чаршафа.

Тя се завъртя и яростно се замята към спасителният край на леглото. Тялото ѝ лъсна голо. Гърбът и стегнатото дупе, останаха непокрити за очите на нападателят ѝ.

***

-Стига игрички! Ела тук!

Ръката му се присегна и хвана най-близкия ѝ крак. Издърпа я обратно. Тя се завъртя, в отчаян опит да се завие с чаршафа отново и същевременно се опита да го ритне. Той видя за миг голите ѝ гърди и леко окосменото местенце, където синчето му бе вкарал онова си. Тя бързо се зави, докато свободният ѝ крак полетя към слабините му.

Звярът там заръмжа, готов за атака!

Той се метна върху нея. Затисна устата ѝ за да ѝ попречи да изкрещи.

Докато се беше размятала и правила на каратистка, той бе успял да се шмугне между бедрата ѝ…

Тя беше в капан…

***

Ядът не утихваше.

***

„Трябва да се изправиш срещу нея за да…”

***

Валерия, просто умираше вътрешно от ужас. Не можеше да изкрещи. Грубата материя на дънките му, драскаше, чувствителната кожа от вътрешната страна на бедрата ѝ, а тялото му болезнено я натискаше в слабините и корема…

С ужас установи, наличието на твърда плът, в панталоните му, желаеща да се освободи.

***

Калоян, спря за миг!

Така както беше натиснал устата и главата ѝ назад.

Погледна я в очите. Погледът му срещна святкащите яростно очи, на голата жена… но освен яростта, там имаше и много уплаха. Тя умираше от страх. И въпреки това, очите ѝ го омагьосаха!

Той не разбра как се случи всичко, в следващите мигове.

***

Той я гледаше като хипнотизиран. Ръката му почти спираше дъха ѝ.

„Може би ще ме удуши!”.

Твърдостта в панталона му, беше знак, колко превъзбуден е!

„Ами да! Няма да е първият убиец, с ерекция! Нали, някои това ги възбужда!”.

Може би щеше да се гаври с мъртвото ѝ тяло!

Какво ли не ѝ мина през ума, точно сега, когато трябваше да се измъкне!

В следващият момент, тя дори не осъзна какво се случва!

Той освободи устата ѝ. Хвана долният край на черната си тениска и я съблече, за да остане гол до кръста! Тялото му беше жилаво и лъснало от влага! Миришеше на пот и дива страст!

 В мига в който видя, че тя се готви да изпищи, той запуши устата ѝ приближавайки лицето си до нейното.

„НЕ!”

Един глас крещеше в нея. Сълзите ѝ потекоха, предусещайки какво я очаква!

„НЕ!”

***

-Няма смисъл да викаш! Сами сме, а къщата ти е добре изолирана, скъпа! Стой спокойно! Няма да те нараня! Шшш! Няма! Не плачи!

Гласът му почти стана гальовен. Той се наведе и притисна устни към слепоочието ѝ.

-Спокойно! Няма да ти направя нищо.

Той шепнеше в ухото ѝ и милваше кестенявата ѝ коса. Тя притвори очи, все едно се е примирила, но той знаеше, че не е така. Пресегна се към горното копче на дънките. Разкопча го. После смъкна ципа на панталона си. Едва удържаше двете ѝ ръце. Тя се извиваше, стискаше устни и лицето ѝ се бе зачервило.

„Гледай ти!!! Пестим си силите! Не викаме!”

Изненада го.

„Това ще те накара да покрещиш!”

С изхлузени дънки, напълно готов, той рязко заби мъжествеността си в нея.

***

Валерия изкрещя!

Не знаеше дали беше от болка или от шок. Той направи един тласък и се наведе към нея. Започна да я целува и хапе по врата, раменете. Разголи гърдите ѝ и първо, почти нежно ги докосна по нежната бяла плът, преди да впие устни и език във втвърдените им връхчета.

Валерия се извиваше и отчаяно се опитваше да се освободи. Усети, че той е спрял и я гледа.

Погледна го в очите!

Тъмни и блестящи!

***

Очите ѝ срещнаха неговите! Светли, пълни със сълзи и болка. Звярът в него притихна. Твърдият му член също остана неподвижен в нея.

„Какво правиш?”

Тя сякаш се отпусна за миг! Може би планираше как да се измъкне!

„Правим размяна! Взимаш мен и оставяш сина ми на мира, сукубо! Аз ще ти дам всичко от което имаш нужда, като жена!... Както само един мъж може да ти го даде…”

Гледаше очите ѝ и не искаше този миг да свършва. Тя лежеше, необичайно крехка и нежна, достъпна под него. Не беше вече онзи далечен образ зад оградата – недостижима и хладно съвършена.

***

„Трябва да се изправиш срещу нея, за да я направиш СВОЯ!”

Сега вечер разбираше защо беше гневен. Беше ядосан за това, че синът му го изпревари и намери път към нея, преди него… Но всъщност, той не го беше планирал – това тук и сега, то просто се случи и все пак…

Ядът му взе да намалява!

***

Валерия се почувства безсилна.

Остана отпусната под него, когато той започна да се движи бавно и плавно. Извърна лицето си настрани. Бледо синята стена, отговори на погледа ѝ, със своите неравности и несъвършенство.

Той се движеше бавно, плавно в нея. Усещаше потта му по тялото си, дъха му по врата и лицето си. Следваше бавен тласък, след бавен тласък!

Безсилието взе да изчезва и полека - лека в нея, започвайки от изпълнената ѝ с него, утроба, започна да се разлива вълна от топлина. 

Предателска вълна от топлина!

Тя отчаяно се опита да устои, но той сякаш усетил, че нещо бавно се променя, наведе се и целуна устните ѝ. Ръцете му почнаха да милват гърдите и бедрата ѝ! Тя изстена!

„Стокхолмски синдром!”.

Движенията му леко се забързаха. Лежаха на леглото – той с дънки набрани около глезените и обувките, тя с чаршафа едва прикриващ корема ѝ. Движенията му ставах все по настъпателни.

Сълзи потекоха от очите ѝ а той се зае да ги попива с устни.

Болеше я от предателството на нейното тяло. Предателството на нейната психика!

Изведнъж тя сякаш усети частица от Ваньо… Смешно! Та нали той му е баща! Разбира се, че ще има нещо от него в сина му. Но, това нещо, беше по-зряло и по-страстно! Имаше нещо неустоимо, като при Явор и при Рангел, дори нещо от Наско! И все пак различно!

„Все едно съм в книга написана от Еманюел Арсан и Маркиз Дьо Сад, в съавторство!”

От къде ѝ идваха такива мисли.

Коравата плът ту ускоряваше, ту забавяше своето темпо…Тялото ѝ вече пламтеше, отзивчиво под ласките му. Той притвори очи и сякаш се заслуша в ритъма на собствените си движения. Лицето му излъчваше някакво спокойствие.

***

Тя беше толкова топла и влажна! Уютна и изведнъж толкова отзивчива. Калоян просто затвори очи за да се наслади на вълните от удоволствие, които го заливаха, обладавайки, това голо, нежно тяло под него!

Не искаше да свършва, но моментът наближаваше…

***

Движенията му станаха по-бързи. Стонове почнаха да се изтръгват измежду устните му. Лицето му стана леко неспокойно!

Тогава и ръцете ѝ я предадоха напълно.

При поредният тласък, пръстите ѝ се заровиха в неговата вълниста коса. Тя започна да се извива назад, поемайки всеки негов тласък. Той започна да целува врата ѝ. Гърдите ѝ. Хвана лицето ѝ с две ръце и впи устни в нейните.

Топлина и влага, съединяваха телата им преплетени в страстен, буен танц. Тя леко изскимтя, като настъпено пале. Захапа леко ръката си защото това, което се случваше в нея, я влудяваше! Не можеше да спре желанието си, да го има още по-навътре в себе си… Предателско желание!

Поредната невъзможна страст!

***

След още няколко бурни и резки тласъци, соковете му се изляха в нея.

Той изстена дълго и протяжно. Тя замря, тиха и отново подтисната от вълна на безсилие и отчаяние. Безумно пулсираща около неговият член. 

Той се отпусна, точно както направи сина му, и остана притиснат във врата ѝ, до лицето ѝ. Можеше да чуе дъха му – равномерен и спокоен.

Тя затвори очи и заспа,… а може би припадна, след поредната вълна от експлозии и заря, в съзнанието ѝ

***

Когато отвори очи, го видя гол, до прозореца…

„О боже мой! Не е било сън! Кошмар!”

-Много сладко спиш. Човек не може да се реши да те събуди! – Усмихна се леко накриво, но този път нямаше ирония в гласа му. – Спокойна ли си?

Тя кимна в знак на съгласие, отново притиснала, чаршафа до себе си.

-Не знам какво се случи! Аз дойдох, просто да си поговоря с теб… Не знам, какво изпитваш към сина ми. Към мен може би изпитваш омраза… Аз си мислех, че те мразя, но след това тук, вече не знам какво изпитвам! Нарочно ли го правиш?

-Кое? – полугласно попита тя, все още свита под чаршафа.

-Да омагьосваш мъжете, по този влудяващ начин?

-Не! Изобщо не знам как става… Не съм го искала… Повярвай ми!

Пареща сълза, се търкулна върху бузата ѝ. Той я гледаше, с блестящият си тъмен поглед, леко строг, но и някак гальовен, с някаква искрица на учудване. Заобиколи леглото и застана до нея. Хвана лицето ѝ и избърса сълзата. Наведе се и я погледна право в очите…

-Какво ще правим, сега? – незнайно как този въпрос се изплъзна между устните ѝ.

-Ще трябва някак си да живеем с това!

Устните му докоснаха нейните.

Той седна на ръба на леглото, после се приплъзна, пъхайки се под чаршафа!

Остана при нея, през цялата нощ, като преди това се обади на сина си, да му позволи да остане в града, при неговите приятели. За пръв път малкият се опъна и настоя да се прибере, но Калоян вложи цялата си бащина убедителност, за да го накара да не го прави.

След това, легна до голото топло тяло до него и нежно помилва гърба ѝ. Прегърна я и заспа…

***

Телефонът иззвъня.

Валерия се присегна за да го вдигне, преди да е събудил госта ѝ. Тревожно погледна голият мъжки гръб до нея.

-Ало! – шепнешком отговори тя, не желаейки да става, за да не се събуди той при раздвижването в леглото.

-Къщата е твоя! Убедих ги да ти я продадат! –беше Наско, бившият ѝ съпруг – май звъннах в неудобен момент?! Май не си сама!

-Съжалявам!

-Спокойно! Ще черпиш, няма да ти се размине!

***

Тя затвори и тихо въздъхна.

Обърна се и срещна две нежни и топли очи, впили се жадно в нея.

-Какво става? – гласът на Ваньо прозвуча сънливо.

-Къщата е вече моя! – тя се усмихна. Той скочи щастливо. Седна до нея, разголвайки младото си, мускулесто тяло. Целуна я игриво по бузата. – Да, за твое нещастие оставам!

Той я дръпна върху себе си! Тя застана коленичила лице в лице с него. Усети, как голата му плът се втвърдява.

-Обичам те!

В следващият момент тя го пое в себе си и двамата останаха така преплетени.

-И аз те обичам!

***

Животът на Светлина се промени.

След като се завърна от посещението при майка си, в къщата я очакваха двамата ѝ мъже – съпруг и син, напълно променени!

Ваньо беше по-весел, някак си леко разсеян, но и същевременно готов да поема всякакви отговорности. Беше някак си по-зрял и по-щастлив.

Калоян също се беше променил. Някак си, неизвестно, неусетно за нея. Все още я прегръщаше, говореше си с нея, усмихваше се, но на моменти сякаш изключваше и се отнасяше на някъде.

Вечерите им също се промениха. Ваньо изчезваше на някъде и понякога се появяваше в ранни зори или към обед. Калоян пък ставаше адски настъпателен и страстен. Светлина имаше чувството, че изживяват втори меден месец и не можеше да разбере, на кого или какво да благодари.

Всичко за нея, беше толкова красиво и невероятно!

Жалко, че пак трябваше да пътува!

***

Калоян го видя да се измъква, през гаражната врата на съседската къща.

Подозираше, че малкото им увлечение, съвсем не е приключило но сега, имаше твърди доказателства за това.

Почака да се стъмни напълно.

***

Валерия, прибираше масата от вечерята си с Ваньо.

Замисли се за разговора им. Унесе се в мисли и не чу как гаражната врата зловещо изскърцва.

***

***

-Има ли някой друг? – попита той, тревожно.

-Не. Не и някой за когото да се тревожиш. Виж ако смяташ, че тази връзка няма да я бъде, просто си кажи и всичко ще се върне по старому.

-Не! Няма да се измъкнеш толкова лесно. Знаеш ли? Ти ме смяташ за лекомислен и прекалено млад, но аз знам какво искам и това си ти! Ще направя всичко възможно за да сме заедно. Няма да те оставя, ако ти не го пожелаеш. Искаш ли да те оставя на мира?

Погледът на Ваньо беше тъжен, но решителен.

Какво да отговори? Съзнанието ѝ казваше да му каже да си върви, защото баща му дебне и отново ще има проблеми. Но една част от нея, която тя не познаваше, искаше да предизвика Калоян. Отчасти да му отмъсти, отчасти да го провокира и той отново да вземе тялото ѝ както направи онази сутрин.

От друга страна, любовта ѝ към това нежно и добро момче, растеше с всеки час. Той умираше от желание да четат заедно, да рисуват на компютъра, да слуша истории, дори за бившите и любовни неуспехи. Беше толкова нежен и същевременно адски силен и жаден за още и още от нея. Питаше я какво иска да правят когато си лягат. Питаше я дали ѝ харесва. Дали прави всичко, както трябва. Никой не ѝ беше задавал тези въпроси.

-Само ако ти искаш, да ме оставиш на мира! – тя се усмихна и очите ѝ грейнаха закачливо.

-Никакъв шанс, госпожо!

-Уау! Госпожо?! На учители и ученици ли ще си играем – тя се засмя, чистосърдечно. Те нямаха нужда от ролеви игри, за да бъдат щастливи. Получаваше им се естествено.

Той стана и се приближи. Пое лицето ѝ в дланите си. Наведе се и я целуна продължително.

***

В първият момент тя не разбра какво се случи!

-Липсвах ли ти?

Чу познатият глас и едновременно изтръпна от страх, но и от сладостно предчувствие. Не можа да се обърне. Две силни ръце я затиснаха върху кухненската маса, по корем. Полите на лятната ѝ рокля бързо бяха вдигнати нагоре. Бикините ѝ изпращяха, почти раздрани и бързо и ловко бяха събути. В следващият момент твърдият му пенис я прониза, както лежеше притисната върху гладката повърхност.

Започна бързо и рязко да влиза и излиза от нея. Хвана косата ѝ и с ръмжене изви главата и горната част на тялото ѝ назад. Обви я с едната си ръка, леко стискайки дългата ѝ шия. Целуваше я по бузите и хапеше ушите и врата ѝ. Другата му ръка я беше хванала за хълбока и не позволяваше на полата на роклята да се смъкне, а същевременно се и държеше да не падне. Тя се хвана здраво за ръба на масата и се отпусна максимално. Той ту я пускаше да се излегне, обратно, ту я дръпваше назад.

Излезе от нея. Завъртя я и се озоваха лице в лице. Той я повдигна върху дървената плоскост на масата. Целунаха се страстно. Отново се намести в нея. Страстно я прегърна и заблъска, редувайки темпото ту с бързо и рязко, ту с бавно и нежно. Застенаха. Тя се излегна върху маста, оставяйки го се възползва от нея, на воля. Той повдигна краката ѝ и продължи съсредоточено, с леко накривена усмивка да влиза и излиза, докато с няколко резки вкарвания, не се изпразни в пулсиращата ѝ женственост.

Отпусна се традиционно върху нея!

Дали все още си отмъщаваше или просто, вече не можеше да избере, между нежността и страстта?!

-Страхотна си! Обичам те!

Ушите и запищяха!

Изведнъж ѝ се стори, че една жена, с мръсни кестеняви коси и почервенели очи я гледа. Кожата ѝ беше бледа, нашарена с вени, а под очите ѝ имаше тъмни кръгове. Имаше кал или пръст по нея. Беше със същата окъсана лятна рокля като нейната…

„Пропастта!”

Видението изчезна!

***

Шумът на гората действаше успокояващо.

Валерия помоли своите приятелки да излязат на разходка в планината, знаейки, че той също ще излезе с неговите съученици.

Планът беше, по някое време двамата да се измъкнат за да се срещнат. Вече не смееше да го кани често у дома си. Повече от страх, да не разгневи другият и да не реши да му направи нещо!

Спряха в една планинска хижа. Дамите решиха да я наемат още през седмицата, така, че сега можеха да се ширят и да се шегуват, как могат да си поканят мъже от съседната такава и да се отдадат на гуляй. Но всъщност единственото, което ги вълнуваше, бе да пийнат бяло вино и да поклюкарят. Без мъже. Не предполагах, че една от тях, ще се отцепи от групата за да иде на тайна среща.

-Валерия, изглеждаш уморена! Сигурна ли си, че си добре?

Тя се усмихна с усилие. Вътрешно, стомахът ѝ бе на кълбо от нерви.

-Всичко е наред! Просто не си доспах. Знаеш, служебните проблеми с Петър.

Да, зеленоокият бе започнал да създава проблеми и Валерия не знаеше как ще приключи всичко. Нещата в тази поска вървяха към очаквано-неочаквано развитие!

-Ще ида да се поразходя!

-Окей, само да не се изгубиш!

Тя им махна с ръка и изчезна, колкото може по-бавно и непринудено между дърветата.

***

Застанала далеч от пътеката, тя го очакваше…

И той се появи!

Нежните му очи, топлият му глас, силните му ръце я обгърнаха напълно.

Подпряха се на дървото, до тях. Добре, че беше широко. Той започна да я целува страстно а тя започна да му отвръща. Ръцете му се навряха под памучната ѝ блуза и заопипваха гърдите ѝ, освобождавайки ги от банелите на сутиена.

Двамата пламнаха.

Съблякоха се. Знаеха, че този маршрут е рядко посещаван, а и те се бяха прикрили и в сенките. Той я подпря на мъха на дървото и я наниза на щръкналият си член. Започна бавно но упорито да се движи в нея, подпъхнал ръце под разтворените ѝ крака. Мъхът леко дразнеше кожата ѝ.

Ваньо продължи да се движи неспирно и влудяващо бавно. В следващият момент я обърна към ствола на дървото, приведена удобно и потърка задните ѝ части с твърдото си копие. Плъзна се леко в правилният вход и здраво стисна хълбоците ѝ. Движеше се така докато темпото му не нарасна заедно с възбудата му и не започна да блъска по-яростно, издавайки леко задавени, ръмжащи звуци.

За един миг, тя си помисли, че ако се обърне , ще види Калоян зад себе си.

Оргазмът ѝ я зашемети и разтърси. В следващият момент, чу стонът на младият мъж, изпразващ се в нея. Той подпря умореното си чело във влажният ѝ гръб.

-Обичам те адски много, Валерия! Каквото и да направиш, няма да спра да те обичам. Моля те, обичай ме и ти!

Сърцето ѝ се сви. Бе чула подобно „Обичам те!” от едни други устни, жарки и огнени. Но това „Обичам те!”, бе толкова болезнено искрено. Толкова мечтано!

-Не се моли за тези неща, глупаче! – тя се притисна до мократа му гръд – И аз те обичам! Колкото и да е грешно! Обичам те!

***

Валерия осъзнаваше, в какъв филм се е вкарала.

Между баща и син, като някаква ненормална българска версия на Брук Лоугън от „Дързост и красота”. Осъзнаеше, че ще я осъдят и когато се разбере, ще ѝ се подиграят. Ще я охулят. 

И все пак не можеше да спре!

Тя осъзнаваше че гледа на Ваньо и Калоян, като на две страни на едно цяло. Едната страна беше нежна и гореща, толкова искрена и топла. Толкова желана. Другият толкова изпепеляващ с този огнен и настояващ поглед. Щом я докоснеше, тя бе готова да му се отдаде. Изцяло! Бе готова да се отдаде и на двамата, за да събере двете половини в себе си!

***

Отвори очи, полазена от ледена тръпка.

Бяха се прегърнали голи, върху одеалото, което той предвидливо беше донесъл. Беше я покрил с якето си и я наблюдаваше как спи, в прегръдката му.

-Хей!

-Хей и на теб! Колко време съм спала?

-Не се тревожи! Около двайсетина минути. Колко сладко спиш! Човек не смее да те събуди.

Тя се вгледа в лицето му, за да види дали по някакъв странен начин не се е озовала до баща му.

-Ще си тръгваме ли? –попита той с леко разочарование.

-Не знам! Искаш ли да си тръгваме. Може би, във вашата хижа те чака някое младо момиче. Някоя 18-19 годишна.

Валерия се засмя, полушеговито…

„Глупачке, да не би да ревнуваш?!”

-Ха! Де такъв късмет!

-Какво? Така ли? Я, по-добре се обличай и бягай към хижата, току виж ти се отворил парашута там… - тя неуспешно се опита да изиграе ядосана, ревнивка, нищо че имаше нещо вярно.

Той я хвана смеейки се. Прегърна я и започна да я целува. Ръката му се плъзна между голите и бедра и пръстите му проникнаха в нея. Започна да ги движи бавно…

-Не! Остави ме! – почти безсилно, се отрониха думите.

Той не каза нито дума. Блъсна я върху одеалото и тя за миг видя огнените, настойчиви очи на друг човек да я гледат.

-Стой спокойно! Нищо няма да ти направя!

Започна да я целува. По гърдите. По корема. Слезе надолу. Лицето му се зарови между краката ѝ. Не помнеше да са го правили до сега!

-Това откъде се появи? –попита тя нервно. Усмихнато му лице се показа, леко комично между разтворените ѝ бедра.

-И аз се образовам допълнително… - засмя се и отново потъна там долу

-Ах, ти, малък …

Не можа да продължи защото устните и езикът му затанцуваха, по най-чувствителната част на женствеността й. Тя се заизвива гола и лъскава от пот. Стискаше зъби, за да не закрещи…

Сякаш мощни електрически дъги преминаха, няколко пъти през тялото ѝ…

След няколко минути непрестанен екстаз, тя леко го бутна.

-Мой ред е да ти върна!

Той я изгледа изненадан. Тя го бутна назад върху одеалото и се усмихна дяволито.

-Да видим дали помним как се правеше!

Помнеше.

Започна да облизва и засмуква алената главичка. Да масажира влудяващо цялата му дължина. Поемаше го с уста и го засмукваше леко. Той започна да извива и отмята глава назад, както се бе подпрял на лакти, за да наблюдава, тази невероятна картина. Тя нежно целуна скротума му, засмука основата на члена и после го облиза. Ваньо потръпваше и стенеше силно. Тя усили скоростта и силата на засмукване и масажиране. Обожаваше всяка част от него и не можеше да му се насити!

Колкото и издръжлив да беше, накрая неизбежното се случи и спермата му заля лицето и гърдите ѝ. Малко от течността изпълни устата ѝ и потече отстрани. Незнайно защо и двамата се засмяха.

-Пишман порно звезди! –пошегува се тя. – Не могат да останат сериозни, в най-важната сцена от филма.

Той галантно и помогна да се почисти. Починаха си и хапнаха, шегувайки се и говорейки си за незначителни неща. Бяха се увили в дрехите си.

Любиха се, до късно. Дори си размениха едновременно, орални ласки, като всеки един се опитваше да накара другият да свърши, преждевременно, в луда, страстна надпревара.

Накрая се разделиха, без желание и с тъга.

***

Когато стигна до хижата, Валерия установи, че всички са на бойна нога и я търсят под дърво и камък

„Не и под правилното дърво! Слава богу!”

-Къде беше бе жена?

-Сигурно се е занасяла с някой ловец!

-Или няколко ловци!

Последва бурен, истеричен женски смях…

-Кумчо Вълчо!

-Не, него го оставих, в града –каза тя, със загадъчна усмивка. – Просто имах нужда да се поразходя и планинският вятър да ме погали, тук там!

Валерия остави приятелките си стъписани и влезе в хижата усмихвайки се загадъчно.

***

Някъде в тъмнината, една женска фигура в лятна рокля, сякаш се надигна от земята и погледна към хижата…Две кървясали очи се приковаха към прозореца на стаята на Валерия...

***

Валерия се събуди обляна в студена пот. Не можа да си спомни съня си. 

Спомни си следобеда в гората и се унесе блажено. 

4. ДОБРИТЕ СТАРИ ЛОШИ НОВИНИ

-Даде ми едноседмичен ултиматум… Ако оттегли проекта си от нас, това ще бъде голям удар върху фирмата…

Наско спокойно обясняваше на седналата срещу него Валерия. Гледаше я спокойно с топлият си поглед. Равномерният му, плътен глас стигаше до нея и отекваше в душата ѝ.

Бе дошла в офиса, защото той ѝ звънна по спешност. Петър, зеленоокият ѝ познайник бе решил да притисне фирмата. 

-Знаеш, че ще се справим. Просто за един два месеца ще ни е трудно!

-Не! Той няма да миряса докато не съсипе фирмата. Аз знам какво да направя! Ако ще съсипва някого, то нека това съм аз. Ти се моли това да го умилостиви… Когато направя това, което съм решила, мисля, че няма да имаш проблеми.

Наско я погледна, с почуда и тревога.

***

Краката ѝ трепереха. Цялата се тресеше от вълнение, изкачвайки стръмната уличка към вилата. Сълзите напираха в гърлото ѝ. Знаеше, че няма да издържи.

Стигна до вратата. Отвори я и …

Тъгата я стисна за гърлото, буквално. Не можеше да си поеме дъх а сълзите, се стичаха по страните ѝ, топли и безспирни. С усилие успя да затвори резето след себе си и се срина. Седна подпряла гръб на врата, едва сдържаща стоновете си. 

-Хей, какво става?

Гласът на Калоян достигна до нея иззад оградата.

-Валерия?

Тя стана и се затича. Не виждаше нищо около себе си. Насреща ѝ се появи гаражната врата. Опита се да приготви ключовете, но се спъна и падна. Връзката с ясен звън се изтърколи настрани.

Две силни мъжки ръце се вкопчиха в раменете ѝ. Тя се опита да се изскубне но той я задържа.

-Стой спокойно! Спокойно! Хей, шшш!... Шшш!

Прегърна я и тихо зашепна в ухото ѝ.

-Няма!... Ето така е по-добре!... Удари ли се?

***

Помогна ѝ в кухнята. Подаде ѝ чаша вода. Внимателно, подкрепяйки я, я качи до вторият етаж. Заведе я в спалнята, помогна ѝ да свали обувките си, дори я разсъблече по бельо и я положи в леглото, като преди това почисти раната върху крака ѝ. Зави я внимателно. Тръгна да излиза.

-Остани, моля те!

Гласът ѝ звучеше приглушено. Обърна се и я погледна. Беше се свила под завивките, само светлите ѝ очи го гледаха блестящи и зачервени.

Той кимна. Седна на ръба на леглото. Ръката му приятелски потърка извивката на хълбока ѝ. Тя се унесе и заспа.

***

Замисли се за това, колко обича сина и жена си. Живота си… Но от друга страна , тази жена спяща спокойно пред него, го отвеждаше на друго място. Любейки я, той почти забравяше всичко. След като свършеше в нея, се чувстваше спокоен. Не искаше да губи и това.

Дори я обичаше… Да, обичаше я и за пръв път осъзнаваше, че сърцето му е достатъчно голямо за две жени.

Гледаше я как спи спокойно, както след първият път, който приличаше на акт на насилие, докато тя не бе впила ръце в косите му и не се бе заизвивала страстно под него! Лежеше извила бялата си шия, с  лице, обърнато на другата страна.

Нещо в слабините му трепна.

***

Тя се събуди, усещайки, силната му ръка, милваща голото ѝ рамо. Срещна погледът му – горящ и настойчив. Завъртя се към него. Той се усмихна и бавно отметна завивката. Ръцете му се плъзнаха по голите ѝ бедра. Тя се изви, сладострастно.

Ръцете му се плъзнаха по голият ѝ корем, стигнаха гърдите ѝ, докоснаха чувствителните ѝ връхчета. Тя изстена. Силните му длани се плъзваха бавно нагоре-надолу няколко пъти. Валерия се извиваше неистово, усещайки как възбудата ѝ расте с всеки изминал миг.

Освободи я внимателно, нежно от оковите на бельото.

Калоян се наведе над нежната плът на коремът ѝ и впи устни, страстно и влудяващо. Ръцете му обхванаха гърдите ѝ. Нежно се плъзна надолу, към чувствителната ѝ влажна женственост. Устните и езикът му се заредуваха да даряват чувствени ласки, в тази чувствителна, нежна зона!

Валерия отново почувства експлозиите в главата си. Почувства ги на няколко пъти. Стенанията, излизаха от устните ѝ, полутихи, изразяващи на половина, удоволствието, което изпитваше. Удоволствие – неочаквано нежно и топло, дошло от този буен мъж, чиято жажда, трудно можеше да се утоли!

***

Калоян искаше да я има нежно и дълго, този път.

В главата му се превъртаха кадрите на лицето ѝ , блестящите ѝ сълзи, на отпуснатото и треперещо, необичайно крехко и уязвимо тяло.

Знаеше, че тя има нужда от това и от него.

Той имаше нужда от това.

Да потъне в нея. Да забрави за всичко и да се остави на вълните на първичното да го отведат далече.

***

Валерия реши, че трябва да му направи малкият си „специален подарък”, след като той я бе удостоил с „онези” ласки.

Нежно се отдръпна от него, карайки го да застане прав до ръба на леглото. Той я погледна с изненада. Тя посегна бавно към коланът му. Престори се, че не вижда издутината, пред лицето си. Махна първата пречка. Разкопча панталонът му. Плавно и грациозно свали слипа му.

Твърдата плът се изправи пред очите ѝ в целият си блясък и големина!

Валерия застанала на колене, гледаше мъжествеността му. Нежно посегна с две ръце и започна да опипва двете нежни кожени торбички, да милва твърдата плът, нагоре-надолу!

Искаше да го целува и да му се наслади.

Засмука нежно розовеещата главичка. Зацелува и заоблизва стволът му. Отново се върна на чувствителният връх. Пое го в устата си, до където можеше, масажирайки го с ръка. Спираше и целуваш, близваше и засмукваше втвърдените му тестиси. После отново го пое…

…за един безкраен миг!

***

Калоян усещаше, как и най-малката капка несигурност в чувствата му изчезва. Искаше я. Обичаше я…

Някак си!

Ръцете му се заровиха в косата ѝ. Помилва голият ѝ гръб, изпънат под него, защото тя трябваше да застане почти  на четири крака - коленичила и подпираща се на една ръка, за да целува пулсиращата му мъжественост.

Притвори очи и отметна глава назад. Сега в неговата глава избухваха заря. Усещаше се обгърнат от топлата ѝ влажна уста, ту нежно засмукван, ту по-буйно, масажиран ту бавно, ту бързо. Влудяващо усещане.

-По-бавно, мила… Моля те… не искам да свършвам още!

Гласът му, задъхан, на пресекулки беше пълен с нежност и желание.

Тя забави темпо. Той продължи да заравя пръсти в косата ѝ, дори почна да притиска тазът си към отвора, поемащ почти цялата му мъжественост.

Започна да простенва, погълнат от възбудата…

***

Колкото и да отлагаха краят, той настъпи буйно.

Стенещ неистово той се изля в устата ѝ, като шампанско, разклатено в бутилката си. Тя погълна колкото можа, останалото се изля върху шията ѝ и чаршафа.

Тя стана, гола и изваяна, за да почисти себе си и леглото. Калоян я изчака…

Легнаха си върху чистият чаршаф. Негласно се бяха споразумели, че този следобед ще е техен, ще е посветен на изследвания на нежността и на буйната страст.

След кратка почивка и милувки по най-чувствителните зони двамата се отдадоха на нови страстни прегръдки. Търкане на плът в плът. Проникване в интимни късчета от душите и телата им.

Сливане…

***

Ваньо остави букетът с тъмночервени рози точно пред врата на гаража. Нещо го възпря да влезе в къщата.

Неясно чувство…

Чувство, което го спаси!

Поне днес…

***

Слънцето грееше ярко, в разгара на лятото.

Светлина се беше завърнала и тайните похождения, станах трудни за осъществяване. За момента останаха само сладките спомени.

Калоян разхождаше Чъки, по улицата, умислен. Хъскито бе изплезило език от горещината и все пак потичваше и маркираше територията си! Кучешка работа!

Той вървеше покрай мрежата на домът на тайната си любов.

Изведнъж се спря, зашеметен пред разкрилата се картина.

Тя седеше до оградата на другата съседна къща. Насреща ѝ седеше младият градинар, усмихнат и подаващ ѝ няколко праскови. Тя също се усмихваше.

„Мръсница! И този ли го чукаш? Няма да стане, защото си моя!”

Не разбра от къде се появиха тези мисли. Как изведнъж бе станала негова? От къде това? Защо ревнуваше така бясно.

Дръпна изненаданото куче и  пое към вкъщи.

***

Валерия чу изскимтяването в далечината. Видя гърба му и нещо под ключицата ѝ се присви от тревога!

Сякаш гневът му се носеше, като екзотичен, лют аромат в горещият въздух и го нажежаваше още повече.

Благодари на младият мъж и побърза да се скрие в къщата.

***

-Калояне, какво ти е? – Гласът на Света прозвуча с тревога.

Мъжът ѝ беше мрачен и мълчалив. Повече от обичайното. След обяда, отиде и ровичка едната от колите, притихнал и мрачен. Само очите му горяха така, все едно ще пробие дупки в каросерията на превозното средство.

***

Вечерта я люби диво.

Светлина не разбра, какво го е вдъхновило, не посмя и да попита, просто през цялото време заедно със страстта му имаше някакво, странно чувство, че мъжът ѝ я люби с някаква ярост, с гняв. За отмъщение?!

С яд!

Когато свърши я милва дълго и мълчаливо.

Лампите угаснаха и двамата се унесоха в почти сладки сънища.

***

Калоян сънуваше, тревожно въртящ се. Онова чувство, как нещо диво пропълзява в слабините му, отново го завладя и той не осъзна, че се втвърдил от необяснима възбуда.

*** 

Слънцето блестеше ярко.

Той я водеше за ръката, така като в гравюрите от Средновековието, мъже водеха жените си – малко отдалеч, с почти изпънати ръце.

Водеше я към шезлонга в градината.

Беше с бяла тениска и с дънките от първият им път. Тя беше с онзи бански, с който се печеше постоянно. Косите ѝ бяха спуснати. Отсреща, в другият двор младият градинар косеше. Потта бе избила под мишниците, по материята на черната му тениска.

Незнайно как беше запомнил лицето му.

Той я накара да седне и започна да я целува. Градинарят спря косачката. Калоян му кимна и в следващият момент вече двамата бяха, от двете ѝ страни и като в някакъв шантав порно-филм наяве, се редуваха да дават и получават ласки. 

Тя ту засмукваше пенисите и на двамата. Ту поемаше единият с уста а другият я милваше и целуваше между краката. Накрая градинарят легна, млад и корав, почти стърчащ като кула, върху шезлонга. Валерия погледна Калоян някак си с мътен поглед, а той кимна, сякаш разрешавайки ѝ да възседне младия жребец. Тя пое мъжа под нея, в себе си, притискайки се в черната му тениска, защото и двамата обожатели не бяха махнали горните си дрехи. Тя беше удобно разголена, по най-интимните части. Калоян се качи на шезлонга, притисна се до гърба ѝ. Ръцете му заопипваха гърдите ѝ и ги насочваха към устните на младият мъж потънал в екстаз.

Калоян плавно вкара мъжествеността си, в свободното отверстие и бе завладян от невероятната възбуда на факта да се слива с още двама души… Усещането бе ново и невероятно за него…

Изведнъж усети нежна материя под ръцете си. Погледна и вместо, дръпнатите  от гърдите и слабините ѝ, части на банския, видя онази лятна рокля, в която беше облечена, онази вечер в трапезарията.

Нещо се беше променило.

Тя беше бледа, с ярки вени по тялото. Притисната между двамата мъже, тя някак си бе леко застинала. Градинарят сякаш не виждаше промяната, той се надигаше и я целуваше там където бяха гърдите ѝ. Калоян обаче виждаше промяната: косата беше мръсна, сплъстена, рошава. Тя леко се извърна и под кичура, той видя едно кръвясало око.

Изпита ужас, че тя ще се обърне.

Не искаше да вижда лицето ѝ.

Едва не изкрещя, когато една бяла ръка, ледена и с мръсни нокти, се пресегна и обви задната част на врата му нежно.

***

Калоян се събуди облян в пот, с мокро петно върху слипа си.

***

-Валерия, от колко дни ти закъснява и ти се гади?

Доктор Павлов, я гледаше изпитателно докато сваляше латексовите ръкавици след прегледа. Валерия, почувства как кръвта нахлува в главата ѝ , пулсира диво в кръвоносните съдове. Все едно ще се пръснат и край!

Много добре осъзнаваше, какво означава въпросът на гинекологът ѝ. И все пак се чу да задава глупавият контра въпрос… някак си отстрани, все едно някакво друго, тъпо същество управляваше думите излизащи от устата ѝ.

-Какво означава това? Какво ми е? – гласът и сякаш прозвуча полуистерично!

-Ами не е нещо сериозно! Ще пуснем едни изследвания и после ще говорим, защото искам да съм сигурен…

„Сигурен?”

Седяща неловко разкрачена на гинекологичният стол, Валерия се почувства така, все едно светът ѝ започва да се руши – парче по парче. Всичко се завъртя. Таванът на кабинетът сякаш падна и я затисна, отнемайки ѝ възможността да диша…

-Валерия! Валерия!

***

-Честито! Ще ставаш майка!

„Какво? Не!”

-Това сериозно ли? Сигурен ли сте, че няма грешка?

Усмивката на доктор Павлов бе по-страшна от смъртна присъда, в този момент.

-Да! Ще си имаш едно малко зверче, след около девет месеца. Ще те следим и ще спазваш режим. Но, спокойно всичко ще мине…

Той продължи да говори. Тя виждаше как той отваря и затваря уста. Не чу и дума от това което каза. Думите падаха някъде си там, далеч от съзнанието.

„Но как?! Ние опитвахме с Наско! Лекарите казаха, че не можем! Че аз не мога! Какво ще правим?... Не какво ще правя!”

Чу отново онзи идиотски глас да задава идиотски въпрос… като развалена плоча…

-Сигурен ли сте, че няма грешка? Сигурен ли сте?

Все едно, че повтарянето на този въпрос, щеше да промени нещо.

***

Лекарят стисна ръката ѝ на излизане. Сестрата се усмихваше от бюрото си. Тези хора се радваха за нея. А тя умираше вътрешно!

Бяха застанали на вратата и лекарят говореше, а думите му сякаш отекваха в целият болничен коридор.

-Не е моя работа. Ти ще решиш кога и как ще кажеш на късметлията, но смятам, че ще бъдеш добра майка и заслужаваш, един добър мъж до себе си…

„Какво?”

Докторът млъкна сконфузено, забелязал белотата, която замени натуралният цвят на лицето ѝ.

-Записа си час, нали?… Ако се чувстваш зле ще ми се обадиш…Чу ли?! – докторът изведнъж стана леко припрян и нервен – До скоро и горе главата…

„Умирам!”

Вратата на кабинета се затвори и тя сякаш остана сама, потънала в безнадеждността си. Тя бавно се насочи към изхода.

Не забеляза силуета, скрит зад колоната, в поликлиниката, който чу всичко.

***

Не можеше да се обади на никого. Не можеше да говори с никого. Не и сега. Не сега. А дали изобщо щеше?

„Идиотка! На ти сега страст и нежност! Какво ще правиш? Това в теб е един малък, невинен живот! Живот, който най-егоистично и безотговорно, ще доведеш на този свят, защото знаеш, че няма да го махнеш!

Няма да го махнеш, защото го чувстваш, като частица от единия от тях! От кого е отделен въпрос…Или по скоро е сборна част от цялото – и от двамата! Нали са баща и син?! Какво ще правиш, а? Къде ще отидеш? Как мислиш, че ще реагират те? Разбиваш техния и своя живот!

Не можеш да съсипеш живота на малкия – бъдещето е пред него… Татенцето, няма да зареже милата си съпруга, за да гледа … хм, дете което не е искал! Беше толкова уверена в онези часове, докато лежеше с всеки от тях поотделно и същевременно, заедно с двамата, защото ги чувстваше, като едно цяло!... Ето ти сега едно цяло, страст и идиотия!

Къде ти е увереността? Къде е?

Плачи, кучко!”

Не можеше да спре гласа. Той беше жесток …и адски прав! Вървеше не можейки да спре и сълзите. Разминаваше се с неясни силуети. Един два се опитаха да я спрат, но не можаха.

Сякаш беше в друго измерение.

Минаваше покрай витрините на магазини. Покрай хора – вървящи, седящи по пейки. А воалът от сълзи, се спускаше пред погледа ѝ, размиващ всичко!

Отражението ѝ се приплъзваше от един прозорец на витрина, на друг. Нещо я накара да спре и да се погледне.

Отсреща не беше тя!

Жената беше с нейната лятна рокля. Седеше в същата отпусната поза, като нея. Но, косата ѝ беше мръсна и сплъстена. Разрошена. Падаща върху лицето ѝ. Кожата ѝ беше бяла и вените прозираха, силно и ярко през нея.

Страхът я завладя. Сълзите спряха да се стичат.

Валерия не искаше да види лицето ѝ!

Просто побягна. Блъсна се в една възрастна жена, но продължи въпреки ругатните и виковете на потърпевшата.

Трябваше да се прибере.

***

Слънцето все още ярко светеше, когато тя стигна до входната врата. Извади ключовете си и влезе без да се оглежда. Заключи.

-Валерия! – чу тънък и някак си досаден женски глас – Нали така се казвахте?! Не сме се запознавали официално.

Съседката я гледаше от оградата. Усмихната.

Сега можеше да се огледа и да прецени каква е обстановката. Ваньо седеше на дървената маса, на верандата, пред къщата. Пишеше нещо в някаква тетрадка. Калоян беше до една от колите си и пак нещо ремонтираше. И двамата се правеха, че не забелязват и не чуват какво става. Справяха се доста добре. И въпреки всичко, Валерия знаеше, че те чуват всяка дума!

-Ааа, да! Приятно ми е! – смотолеви тя.

-Спокойно! Просто исках да Ви поздравя! Бях до кабинета на доктор Павлов онзи ден! Без да искам, дочух, че Ви поздравява за щастливото събитие! Толкова е хубаво, че ще ставате майка…

В този момент сякаш всичко започна да тече като на филмова лента.

Двамата мъже вдигнаха глави от заниманията си, едновременно и я погледнаха. И двамата въпросително!

Погледна първо към Ваньо!

Очите му се бяха разширили от учудване. Ръката му беше замръзнала, както разгръщаше страницата. Сякаш я питаше без думи „Наистина ли?”. По тялото ѝ премина топла вълна.

После погледна към Калоян… Утробата ѝ трепна. Очакваше с ужас да види обвиняващият му поглед, но вместо това, лицето му беше замръзнало. Цигара висеше между устните му и в погледа му се четеше едновременно леко учудване и същият въпрос „Сериозно?”.

Тя бързо се обърна към Света.

-Ако имаш нужда от нещо… Извинявай нали може да си говорим на „ти”?

Валерия кимна.

-Ако имаш нужда от нещо, ние сме насреща! – усмивката не слизаше от лицето на жената, отсреща. – Не се притеснявай да ни кажеш! Бащата знае ли?

Валерия не смееше да погледне към мъжете. Страхуваше се да не се издаде.

-Той е в чужбина! Ще му се обадя…

-Оооо! А ще се връща ли?

-Не! – Валерия си пое дъх – Аз ще отида при него!

Бавно пое към гаражната врата.

Не забеляза, но почувства младият тъжен поглед впит в гърба ѝ, същевременно някак си усети другият, горящ, изпитателен мъжки взор, който я пронизваше, като остър нож.

„Точно така! Ще се махна!”

***

Вечерта, не можа да заспи до късно…

Бавно милваше  коремът си – мястото, което и двамата мъже, бяха докосвали с такава любов. Утробата, която и двамата бяха изпълвали със страст и нежност.

Унесе се и заспа. 

Сънят дойде неочаквано

***

Лежеше между двамата – баща и син. Толкова различни и адски еднакви. Бяха голи, но завити в чаршафи. Положили бяха главите си на рамената ѝ, от двете страни. И двамата бяха поставили ръце върху коремът ѝ и тя усети, как в нея мърда, нещастният плод на тази връзка.

***

Събуди се, едва контролирайки дъха си. Сърцето ѝ биеше силно.

Изпищя…

За миг ѝ се стори, че жената от витрината я гледа от прозореца, изпод дългите си мръсни коси. Очите ѝ бяха зачервени и празни…

Но не това я ужаси!

Те изглеждаха адски познати.

5. ВСЯКА ИСТОРИЯ СИ ИМА КРАЙ…

 ДОРИ ТАЗИ ЗА СТРАСТ И НЕЖНОСТ

Валерия знаеше, че някой от двамата ще дойде пръв.

Въпросът беше „Кой?“.

Имаше си стратегия и за двамата.

***

Бяха минали пет дни от разкритието… пет дълги дни в очакване!

***

Нежността дойде преди страстта. Изпревари я и този път.

***

Въпросът на Ваньо не я изненада. Напротив. Очакваше го.

-Не си! Ти не си бащата! - каза тя с равномерен тон.

-От къде знаеш? Не можеш да знаеш! - гласът му прозвуча настойчиво, с капка безнадеждност долавяща се в него.

-Знам! Не си ти! Баща ти, е прав за мен... Аз съм уличница. А ти заслужаваш хубав и пълноценен живот с някое момиче на твоята възраст.

Валерия се опитваше да звучи твърдо. Вътрешно, душата ѝ се разпадаше - парче по парче.

-Трябва да си вървиш! Аз се махам оттук и отивам някъде, където няма да ми се налага да се срамувам…

-Срамуваш се от мен? – в гласът му имаше тъга.

-Срамувам се от връзката ни, защото не е правилна…

-Аз съм на деветнадесет години! Пълнолетен съм и мога да взимам решения сам... – повишаваше ѝ тон за първи път. – Ще се оженя за теб… дори и детето да не е мое! Не ме интересува, чие е… Важна си ти, а то е част от теб.

Валерия не можеше да повярва, че чува тези думи от устата на младия мъж. Той коленичи. Сърцето ѝ се сви.

-Валерия, омъжи се за мен!

Трябваше да го изгони. Трябваше да го отблъсне, независимо какво щеше да ѝ струва това.

-Никога не съм те обичала! – сякаш чужд глас каза това, студен и безразличен. – Ти беше моят каприз и нещо като играчка. Всяка жена си мечтае да има поне един като теб в живота си, но ти не можеш да ми дадеш нищо повече освен гола любов…Не те обичам! Знам, че ти не си бащата, защото приемах противозачатъчни, след всеки път с теб. Върви си и ме забрави!

Той я погледна смаян. Тъгата изпълваше погледа му. Беше съкрушен!

-Тръгвам си! Но не ти вярвам… Не вярвам на нито една твоя дума… Чу ли ме? – изкрещя той.

Беше се обърнала с гръб към него. Не искаше да види сълзите ѝ.

От неговите очи също потекоха сълзи на гнява. В един момент просто му се прииска да я хване и да я притисне до себе си. Да я целува. Да я повали върху леглото и да я убеди, че е сериозен и че я обича. Да я накара да признае лъжата си и да се сдобрят, в прегръдките си.

…Но, реши да си тръгне.

Щеше да ѝ го докаже по друг начин. По начин който щеше да я накара да остане до него. Излезе от стаята, рязко и бурно, устремен към целта си.

Валерия остави риданията ѝ да излизат силни и безспирни.

***

Калоян нямаше намерение да я остави да си тръгне.

На врата се сблъска със сина си. Малкият плачеше и се беше разбързал. Спря се, след като едва не се удари челно в баща си.

-Ваньо…

Очите на младият мъж се разшириха и сякаш някакъв пъзел се нареди пред очите му.

Не каза нищо. Заобиколи баща си и продължи устрема си.

***

Валерия не ползваше контрацептиви и не настояваше, двамата ѝ любовници да ги ползват, защото знаеше…или си мислеше… не беше се лъгала, че знае, че не може да има последствия.

***

Страстта нахлу в дома ѝ - дива и неконтролируема. С горящи, диви очи.

***

Валерия седеше на ръба на леглото. Раменете ѝ се тресяха от емоциите, заливащи тялото ѝ. Риданията ѝ бяха преминали в тихо хлипане.  Тя не усети, чуждото присъствие докато, две твърди, мъжки ръце не я сграбчиха за раменете.

Валерия подскочи, като ужилена.

Калоян беше коленичил на леглото, точно на мястото, на което бе седяла до преди малко и я гледаше с пламтящият си, настойчив поглед.

-Спокойно аз съм!

Тя скръсти ръце и прегърна раменете си, сякаш, изведнъж в стаята бе нахлул ледено студен  въздух.

-Ела! Трябва да си поговорим… Няма страшно! Важното е да се успокоиш и да не правиш глупости. – Той протегна ръка към нея, присвил единият крак на леглото, другият опрян на земята. Тупна по леглото и пак протегна длан към нея. – Ела… Предполагам, че ти е тежко и си адски уплашена. Срещнах малкият на вратата… явно си решила да го разкараш, за общо добро. Това е най-правилното! Не бива да се страхуваш, че си го наранила. Ще му мине. Утре ще има ново гадже. Млад е… А за бебето!... Виж то е моя кръв, независимо дали е от сина ми или от мен. Както ти каза Света, ще ти помагаме… Няма нужда да ходиш при измислени бащи, някъде си надалеч… Все пак то е на един от двама ни, нали? На Ваньо или мое?

Тя го погледна шокирана. Явно наистина се съмняваше в нея. В този момент реши да задейства плана си за него.

-Да беше или твое или на сина ти! Не съм се въргаляла с всички мъже от квартала. Вече не е твоя.. ваша грижа!

Калоян изведнъж настръхна. Детето беше, това, което засилваше връзката им. Можеше да я изнуди да остане… А сега?! Нещо не беше наред! Не беше сигурен, дали това което ще чуе, ще му хареса…

-Няма дете, Калояне! Нямах сили да кажа на Ваньо! Предполагам, че ти като негов баща ще му съобщиш „добрата новина”.  Направих аборт в четвъртък. В края на другата седмица заминавам и едва ли ще се върна. Вече нямате проблем! Може да се върнеш при жена си спокойно и да си живеете щастливо и нормално… Както казах и на него… Забрави ме! Няма да ти е трудно!

Кръвта кипна във вените на Калоян. Запулсира. Дивият звяр започна да го дере откъм гърдите чак до долу, до слабините.

„Какво говори тя?”

Погледна я. Бледа. Със зачервени очи и леко бухнали, почти разрошени коси. Беше с онази лятна рокля, с тънки презрамки, с която беше, когато той я изненада в кухнята. Този образ му напомни нещо, но не можеше да се сети какво…

Всичко се случи бързо и някак нереално. Виждаше го, с очите си, някак си отдалеч. Изправи се. Нейните светли очи се разшириха шокирани. Видя как ръцете му сграбчват раменете ѝ - сякаш не бяха неговите ръце. Завъртя я ѝ я метна на леглото. Чу див крясък от собствената си уста.

***

Валерия се ужаси!

В момента в който я метна върху леглото, тя изпита невероятен страх. Той изрева и се метна отгоре ѝ с цялата си тежест.

Валерия опита да го отблъсне. Устните му се впиха във врата ѝ. Ръцете му милваха и скубеха косата ѝ. Опита се да задържи краката си затворени, но той успя да се намести между тях. Раздра деколтето на роклята и гърдите ѝ изскочиха голи и бледи, незнайно защо втвърдени. Тялото ѝ отново я предаваше. Той впи устни в тях, последователно и настойчиво. Тя се опитваше да го отдръпне от себе си, дърпайки косата му, блъскайки главата му.

Но той беше озверял. Изви глава назад и нададе нов вик. Сълзи на ярост се стичаха от очите му.

Сякаш не беше на себе си.

Валерия изтръпна.

Той не беше себе си!

***

Калоян не можеше да контролира, това което се случваше с него. Звярът на страстта и лудостта породена от него, беше го обладал и сега той искаше да я накаже.

Тя се бореше. Скубеше го, блъскаше го. Той и отвръщаше с хапане на голата ѝ гръд, врата, устните ѝ. Заравяше ръце в косите ѝ и блъскаше главата ѝ в леглото, мечтаейки си това да е подът – твърд и готов да разцепи мръснишкият ѝ череп.

-Няма да те пусна! … Чу ли? ... Мръснице!

Виковете излизаха от устата му – яростни и диви.

Отново заравяше ръце в меката кестенява коса. Устните му търсеха голата ѝ плът. Засмукваха, хапеха. Удари я през устата, а после се наведе - зацелува, засмука и захапа устните ѝ.

Най-накрая освободи инструмента си за мъчения от панталона си, раздра тънките ѝ бикини и го заби толкова рязко в нея. Тя се изви и изпищя. Той затисна устните ѝ и продължи да целува гърдите ѝ. Валерия се извиваше, като змия под него. Това още повече засилваше яростта и възбудата му.

Движеше се рязко и някак умерено. Искаше да разкъса, празната ѝ утроба. Тази предателска утроба.

Изкрещя, намествайки члена си още по-надълбоко.

-Ти ме ограби а сега искаш да си вървиш!... Няма да те пусна…

Наведе се над ухото ѝ и зашепна:

-Моя си! Чуваш ли! Моя си!

Започна да отърква лицето си в нейното. Да го отърква в сълзите ѝ. Все още държеше устата ѝ запушена…

В следващият момент той се надигна и двете му ръце се сключиха около врата ѝ. Тласъците му станаха резки и груби.

Ръцете се стегнаха още по-здраво, като прокълната приказна огърлица, вещаеща смърт.

Захвата се затягаше. Още и още...

***

Валерия не можеше да си поеме дъх.

Гледаше озверялото му лице, покрито със сълзи на яд и болка…Искаше ѝ се да изкрещи… Да му обясни… Да го накара да спре… Но не можеше да си поеме дъх.

Твърдият му член я раздираше. Все по-бързо и все по-рязко.

А тя не можеше да си поеме дъх!

Навън сякаш беше притъмняло.

-Моя си! Моя си!

Думите кънтяха в главата ѝ.

„Моля те! Прости ми!”

Гласът на собствената ѝ съвест заглъхваше.

Тя не можеше да си поеме дъх.

Сълзите престанаха да текат и погледът и се изясни за момент.

Жената от витрината… не тя я бе виждала и преди, не беше само във витрината. Беше я виждала в кухнята, след онзи път, когато Калоян я изненада след вечерята ѝ с Ваньо. Беше я видяла в съня си в хижата, как гледа отвън, от гората, към стаята ѝ. Сега тя бе опряла ръце на стъклото на прозореца. Сплъстените кичури се отдръпнаха и разкриха лицето ѝ. Устата ѝ бе синя, със засъхнала кръв по нея. Беше толкова бледа. Валерия знаеше, че жената отсреща е и студена като труп. Като леден къс , не чувстващ нищо. Видя разкъсаното деколте, на лятната рокля. Белезите от зъби по бялата плът. Вените под прозрачната кожа. Видя очите ѝ. До болка познати. Видя и сините по врата ѝ…

Валерия почувства как света се завъртя. После започна да притъмнява. Фигурата на прозореца започна да губи очертанията си, но лицето ѝ се бе запечатало в остатъка от съзнанието ѝ.

Вече нямаше нужда да се тревожи, нито за това, че не ѝ достига въздух, нито за това, че мъжът, който я пронизваше в момента до болка, щеше да я нарани отново. С последната искрица разум, тя съжали единствено за младото момче, чието сърце бе разбила, въпреки, че то бе обещало да я обича, безрезервно.

Нямаше болка. Нямаше недостиг на въздух. Нямаше отчаяние и страх.

Всичко свърши.

Бе видяла себе си!

*** 

Калоян се изля в неподвижното тяло под него и в същият миг, осъзна че нещо не е наред. Дръпна ръцете си от бледата ѝ шия. Все още беше топла, а там където беше стискал нежната плът сега се виждаше отпечатъка на яростта му. Щеше да посинее.

-Валерия?! – прошепна той тихо.

Тя не дишаше. Очите ѝ бяха празни и стъклени, кървясали, със засъхнали сълзи под тях. Той изтръпна ужасен. Изкрещя. Сълзите започнаха да извират от очите му горещи и горчиви. Риданията му заприличаха на яростно ръмжене. Той отпусна глава върху бездиханната ѝ , изстрадала гръд.

Не можеше да повярва, какво беше сторил. Толкова много я бе желал за себе си, че накрая сам я погуби и загуби завинаги.

***

Остана така, отпуснат върху нея, докато не чу писъците на жена си!

***

Слънцето грееше ярко!

Зелената морава, изглеждаше свежа и млада. Дали не беше късна пролет или ранно лято. А може би е просто топъл и ведър есенен ден.

Ваньо се събуди, върху мокета от окосена, дъхава трева. Огледа се и видя белият шезлонг. Последното, което помнеше беше, че се прибра у дома и си легна. Какво правеше в задният двор на Валерия?

„Трябва да я видя!”

Изведнъж една сянка закри слънцето. Погледна я.

Беше тя. Някак си блестяща, сякаш със свой собствен ореол. Облечена в бяла, почти прозираща рокля, с тънки презрамки.

-Какво правиш, глупаче?

Тя клекна до него и обхвана лицето му с длани нежно и с любов. Очите ѝ блестяха красиво и някак неземно.

-Валерия, знам че всичко което ми наговори е лъжа! Знам, че ме обичаш…Знам и кой е другият… за него мога само да предполагам… какво изпитваш към него! Аз няма да те забравя. Колкото и да го желаеш! … Прощавам ти и ще продължа да те обичам и да бъда до теб!

Топла сълза се търкулна по бузата му. Тя се наведе и я попи с устни. Беше толкова бледа, но същевременно мека и топла, както винаги.

И все пак беше някак си неземна и далечна.

-Не му е дошло времето, глупаче! Рано си дошъл. Мястото ти не е тук. Не сега.

Той я погледна. Усети, че в стомаха му и гърлото му се надига силно чувство на гадене.

-Ела! Нямаме време!

Тя му помогна да се изправи. Гледаше го с топлата си усмивка и блестящ поглед. Хвана нежно ръката му и го поведе, през моравата.

Чу се бебешки плач!

Той видя, кошът с покривало. Всичко в бял цвят.

-То… Той е мое дете нали? - каза Ваньо приближавайки се до кошът-люлка. Измежду полите на воала той видя малко розово създание и някак си разбра, че това дете е негово. Негов син!

Обърна се към Валерия и започна да забелязва как по кожата на гърдите и шията ѝ , избиха малки рани, като от зъби.

Около врата ѝ започна да избива синина.

Тя кимна в отговор на въпроса му. Приближи се до кошът. Косата падна върху лицето ѝ. Вените ярко се очертаваха под бялата ѝ кожа.

-Трябва да му простиш!... Той не искаше!... А сега трябва да се върнеш!

-Да се върна къде? Валерия?!

Ваньо не разбираше. Какво ставаше? Къде бяха? Защо изведнъж всичко стана толкова нереалистично. Той се приближи и нежно хвана ръката ѝ. Тя обърна лице към него. Очите бяха кръвясали, а около устата ѝ имаше синина… Ваньо изтръпна! И изведнъж всички белези бавно изчезнаха. Тя пое детето от коша. Приближи се до него и го целуна дълго и страстно.

-Обещай ми, че ще простиш!

„Какво да простя?”

Той кимна, сякаш изведнъж разбрал всичко.

-Тръгвай, любов моя! Ние ще те чакаме тук, колкото е нужно! …Живей заради нас.

Изведнъж някаква сила го издърпа назад. Той протегна ръце, към любимата си и детето в ръцете ѝ, но те се отдалечаваха от него.

А той летеше назад, без да знае накъде.

Чу писъка на майка си, суетнята на много гласове и всичко изведнъж потъна в мрак.

***

Всичко бе станало бързо.

Разстроеният Ваньо искаше да покаже на Валерия, че без нея той няма да продължи.

Бе влязъл вкъщи. Майка му, слава богу, беше на пазар. Намери най-силното уиски на баща си. Знаеше, че той е при Валерия и вероятно щеше да се забави, каквото и да правеха. Не искаше да знае какво правят! Намери силните сънотворни, които майка му понякога пиеше. Отвори капачката на бутилчицата и изсипа, колкото можа в шепата си. Помогна си да ги преглътне с една голяма, пълна чаша уиски. В началото се усети замаян, докато изведнъж не се строполи на пода в безсъзнание.

Светлина го намери така.

Неподвижен.

Писъкът ѝ достигна до съседната къща, където мъжът ѝ бе застинал над безжизненото тяло на любовницата си.

Последва вой на сирени. Линейка. Спешна промивка. Откарване в болницата. Много сълзи.

***

Само луната видя, какво се случи в късната нощ.

Джипът влезе в двора. Мъжът слезе и отвори гаражната врата. Изкачи се по стръмните стълби до вторият етаж. Влезе в спалнята. Разголеното тяло, лежеше така, както беше оставено.

Мъжът го уви в чаршафите на леглото и с малко усилие, го понесе на ръце.

***

Ударите на лопатата в сухата земя, биха разбудили хората наоколо, ако имаше такива. За негов късмет наоколо нямаше никой.

Дворът на неговата и съседната къща беше свързан с едно запустяло място.

Той грижливо положи товара си и се зае да копае неподатливата земя, заобиколена с бръшлян, трънак и клони. Беше се наврял в най-непроходимото място.

Тя щеше да почива тук. Близо до него.

След часове копане, най-накрая положи увитото в чаршафи тяло. Отгърна за последно, да види бледото ѝ, спокойно лице. Покрай устните ѝ се беше появила синина. Сърцето му се сви. Покри я отново и започна да зарива относително дълбокият, импровизиран гроб.

***

Валерия бе обявена за издирване.

След като научиха, че е била бременна, много хора предположиха, че е избягала с бащата на детето. Но Наско, бившият ѝ съпруг се усъмни. Търсиха я няколко месеца, докато накрая полицията не се отказа и не убеди, отчаяният мъж, че не си струва.

*** 

Ваньо можеше само да подозира, какво се е случило. Спомняше си съня си, докато беше в кома и някак си знаеше, че тези белези по тялото на Валерия, разказваха ужасна история. История на един страшен карай.

Край на историята за страст и нежност.

Един ден гледайки баща си, клекнал до джипа си, в лошо настроение, Ваньо сподели съня си или видението си както той го наричаше.

-Знам, че ти беше другият! Не знам защо съдбата ни скрои този номер, но гледайки те осъзнавам, че и ти си имал някакви чувства към нея… Мисля, че за съжаление знам какво се е случило…

-Ваньо, жената си тръгна и явно не иска да бъде намерена – отговори Калоян с леко раздразнен, леко треперещ глас. – нищо друго не се е случило!

Ваньо погледна баща си с тъга.

-Прощавам ти за нея и детето! Тя го пожела и аз ще изпълня волята ѝ. С останалото, ти ще живееш някак си.

Калоян се извърна, клекнал, с цигарата, висяща между устните му. Погледна сина си шокиран.

-Какво дете?

Ваньо се усмихна тъжно, с устни, изкривени в някаква победоносна иронична усмивка. Погледът му блесна.

-Валерия беше бременна, когато изчезна. Не знам какво ти е казала, но на мен се опит да ми пробута, че не съм баща на детето ѝ. Беше си бременна и бе решила да го запази!

„Мръсница”! Мисълта прозвуча, като гръм в съзнанието на Калоян.

Ваньо се обърна и влезе в къщата.

От очите на Калоян потекоха горчивите сълзи на ядът, тъгата и разкаянието.

„Защо ѝ повярва?”

***

Чъки се промуши през почти непроходимата стена от храсти. Излезе на малката, закътана поляна и започна да души. Опита се да копае на мястото, но се отказа.

Започна да вие.

Някак си тъжно и протяжно. Спря и започна да скимти. Една бяла ръка се пресегна и го погали нежно. Той изскимтя отново и побягна.

Женската фигура в бяло, бавно тръгна след него. С изпокъсана рокля. Рошави коси пускащи се върху лицето ѝ. Отпуснати рамене.

***

Калоян се събуди чул стъпките, изкачващи се по стълбището.

Странно защо не се изплаши. Напротив. Очакваше натрапника.

Фигурата сякаш изплува изпод земята. Различаваше очертанията на разрошени коси. Силуетът се приближи към лунният лъч нахлуващ, през прозореца. Разкри се под бледата светлина.

Бяла кожа, покрита от раздрана лятна рокля. Косата беше сплъстена и имаше следи от пръст по нея. Можеше да види до болка познатите ранички върху гърдите. Погледна към шията ѝ. Там си личаха отпечатъците от пръсти, стискали бялата плът докато изцедят живота от нея. Погледът му се плъзна към устните. Там имаше синьо петно ограждащо единият край на устата. Също до болка познат белег! Накрая се спря на очите ѝ.

Блестящи и живи!

Калоян беше легнал гол. Любиха се незнайно как с Светлина и той реши, да не обува слиповете си. Сякаш нещо му подсказваше, че ще има неочаквано посещение през нощта.

Жена му спеше, непробудно до него. Някак си той знаеше, че тя няма да се пробуди, независимо какво се случва. Не и докато, жената отсреща беше тук.

Изведнъж всички белези на насилие,  по кожата ѝ избледняха. Роклята се свлече от тялото ѝ разкривайки, добре познатите форми – нежни, чисти и топли. Тя дръпна чаршафът му настрани. Мъжествеността му я очакваше в готовност. Тръпнеща и твърда.

Жената пропълзя по леглото. Настани се отгоре му. Той усети лека миризма на мокра пръст и гнилоч, която се разсея в момента в който тя го пое в тялото си. Той я погледна с копнеж. Тя се изви назад и започна да го язди бавно и плавно. Косите отново паднаха върху лицето ѝ. Той притвори очи и тихо простена. Леглото скърцаше. В един момент усети хладен дъх, с познатият аромат на гроб, близо до лицето си…

Отвори очи и срещна нейните. Кръвясали, но горящи, от жажда за удоволствие. Когато тя леко се надигна, той видя, че белезите са се върнали. Прокара ръце по гърдите ѝ. Бяха студени, но все още твърди. Помилва синините на врата ѝ. Изведнъж тя доближи лице до неговото.

-Аз съм твоята сукуба! Сега и завинаги!

Гробовният шепот премина в дълга и сластна целувка.

К Р А Й

София,

Вторник,

19 септември, 2017 г.

©2017 Michelle Koleva; „Тъмни страсти”

©2017 The World of Shell