Здравейте приятели, неприятели и читатели!
Днес ще ви заведа на едно малко по-различно пътешествие "Зад Кулисите" - т.е. историята и процесът на създаване на "Сукуба". Това пътешествие няма да е от най-светлите, но няма да е и в пълен мрак. Ще си поговорим за символите и образите в "Сукуба", къде почва и къде свършва реалността. Ще си поговорим за емоциите, които ме движеха и ми помогнаха да създам повестта за почти една седмица, а алтернативният Фейсбук Ексклузив край за ден!
Разбира се с удоволствие бих отговаряла на ваши въпроси! За мен ще е чест!
Въпросите си може да зададете във:
💕 Фейсбук страницата, тук ;
Може да ми пишете на и-мейл: shellkoleva83@gmail.com ;
И така напред:
ИДЕЯТА:
Просто исках да опитам нещо различно. Да се отдалеча от проект "Утопия", от двете предишни повести и да се гмурна в "мръсотията". Идеята беше да използвам великата сила на секса за пълнеж и отчасти привличане на вниманието. Основно пълнеж и градация.
Защото харесва ли ни или не, секса е нещо наситено с емоции и начинът по-който се отдаваме на някого е наистина важен елемент от сексуалният ни и личен живот. От друга страна всички аспекти на сексуалността са интересни за изследване. А тази повест е наистина едно изследване, начало на изследване, на "тъмните страсти", които знайно или незнайно таим в себе си!
Друг фактор! Отдавна не бях описвала нещо еротично, клонящо към порнография дори. Аз не се страхувам от забранените еротични романи. А и много преди тях, не съм се страхувала да изследвам фантазиите си - от най-светлите и романтични, до най-тъмните, някой би ги нарекъл дори "перверзни". Та, реших да се развихря и да нарисувам тази картини, като Петната на Роршарх, защото се надявам да видите нещо повече и да помечтаете малко повече в еротичен аспект!
Основната идея е моралната дилема и драмата, съпътстваща я. Както в предишните повести, така и в тази, имаме доста солидна и голяма драма. Драма, завършваща с "лош край". Аз смятам, че ако достигне по-широк кръг от читатели, героите в тази повест, ще се превърнат в идентификация за много хора - включително и Калоян, който вероятно сте намразили, в "червата си"!
ЦЕЛТА:
Моето скромно творчество има една цел - да провокира! Но не да провокира със секс или кървави драми - те са фон на по-голямото! Целта ми е да провокирам човешкото и неговото преоткриване. Да се гмурнем в Мрака за да открием Светлината.
ГЕРОИТЕ:
Няма нищо по-интересно от това да нищиш героите в една повест или роман, или филм. Да им ровичкаш в тайните, да видиш какво правят през ключалката, дори да го съпреживееш с тях.
Аз ще се спра на най-важните. Накрая ще спомена тези, които наминаха.
ВАЛЕРИЯ
Преди време споделих с една приятелка, че в моето творчество, описано и неописано има един женски образ, който получава голяма частичка от мен.
Истината е, че в "Души в плен" и в "Мерзавката", аз се отдалечих от този похват. Докато във "Вещиците от Грийн Хил" и "Джъстис 83", има такива образи.
Във Валерия и има, и няма частица от мен. Визуализирам я като една наистина съблазнителна жена, с моите очи, с моята коса дори, но я виждам по-ниска, по-елегантна и дори е по-чувствена от мен. О, и е по-млада с три години! Разбира се и адски красива, по-красива от мен!
Валерия е млада, 31-годишна жена, явно търсеща нежността и страстта. Тя не е някаква нимфоманка. Към момента на развитие на повестта, тя има само трима мъже, единият от които го разкарваме още в началото на повестта за да отворм вратата за Нежността и невинността.
Така нареченото "проклятие", нейната неустоимост е малък щрих, който включих за да засиля елемента на драматизъм и страст. Тази нейна неустоимост (коята аз нямам), която кара всички мъже да полудеят, от самото начало ни навява на мисълта, че цената, която тя ще плати ще е висока.
Всъщност аз симпатизирам и съпреживях с нея всичко, дори срещата ѝ с Ваньо, на границата между живота и смъртта. Бях в онова легло, гола и притисната под тялото на един побеснял мъж и същевременно гледах отстрани. Бях в гората с нея и едно чисто и любещо от сърце същество, непокварено от сексизъм и мачизъм, лежах на одеалото и изпитах всичко. Но същевременно бях и воайорка, виждаща сцената иззад храстите, като всеки от вас. Същевременно, не мога напълно да се видя като нея, предполагам, че и никоя от смелите дами, позволили си да прочетат повестта, не би се идентифицирала с нея -не напълно.
Тя е и не е СУКУБАТА.
А може би просто СУКУБАТА е част от нея?
КАЛОЯН И ВАНЬО
Ех, съседа!
Ако съседът ви е млад, лъчезарен мъж, любящ и нежен, с някаква страст в излъчването, признайте си, че бихте се позагледала и бихте завидяла на жена му?! Поне мъничко! Няма да боли!
Е, тук случаят не е такъв. Аз никога не съм се заглеждала отблизо в Него. Зявявям ясно и категорично - не съм взела съседа си, за първообраз на Калоян -не изцяло. Не мисля, че е изнасилвач, който напада приятелките на сина си, особено ако са по-възрастни от него. Съседа ми, е човек, който си общува с неговият си кръг. Ремонтира си колите. Разправя се с жена си и крещи през нощта, когато кучетата лаят. Мисля, че си е най-обикновен мачо! Та от него взех само, бърникането на колите и пушенето на цигари, плюс бледият образ, силуетът на физическият му облик. О, и първата буква от името му. Останалото е художествена измислица.
Синът, е много фиктивен образ. Синът на съседите, (а те имат и дъщеря и куче, което не е хъски,) е (или беше) мило момче, поздравяваше и долу горе съм му запомнила физиономията. Но, Ваньо - ами Ваньо определено не е ТОЙ - момчето на съседите ми в реалността, не е героят от повестта на 100%! Мисля, че дори съседчето е по-малко на години, от образа в "Сукуба". Може би съм взаимствала само косата.
Принципно, колкото повече мисля, ми се струва, че двата образа са просто страна на една и съща монета и спокойно могат да бъдат събрани в един общ мъжки такъв. И все пак, са различни!
ОСТАНАЛИТЕ
Да, почнем със "зеленоокия звяр" Пешо! Първо името му е такова, че да не му обърнеш особено внимание, защото е просто един герой, който освобождава място и подготвя терена за по-важните след него! (не омаловажаваме името Петър)
Светлина - тя няма нищо общо със съседката ми, в реалността. Реалният образ е доста дръпната и артистична натура. Светлина е някак си, като "пауза", но и като "ключова фигура", когато разкрива сещате се какво! Някак си е част от картината и същевременно, можеш да минеш и без нея. Докато реалната съседка, не допуска никой, непознат около себе си и довра си, то Светлина е някак си, просто една традиционна домакиня, която е обичана от съпруга си, но и същевременно е леко досадна за него. Един навик! Не мога да кажа, че Света е вдъхновена от истинската съседка! По-скоро беше необходим образ, за повече драматизъм!
Чъки и Доктора - е те са тотално плод на въображението ми, както и Пешо, да не забравяме Наско и останалите "любовници" от миналото!
СИМВОЛИКА:
Дуалността Нежност-Страст. Те са преплетени като един от основни мотиви. Калоян е страстта, Ваньо е Нежността.
Патриархата и сексизма, намират израз в поведението на съседа, насилващ жената, която не може да е негова, за да ѝ покаже, че е "велик мъж" и че каквото каже, това става. И все пак имаме и елемент на някаква изкривена (да не казвам извратена) обич, към жертвата. А тя изпитва някакво неясно влечение. Стокхомски синдром ?!?
Душевната чистота, която някак си се запазва, независимо от нещата, които някои от главните герои –Валерия и Ваньо например, извършват...
Отмъщението?! Заради последната сцена, някой може да си помисли, че и възмездието присъства, в повестта, особено в Алт. края. Да, там можем да говорим за нещо като възмездие.
ДВИЖЕЩИТЕ ЕМОЦИИ:
Много емпатия! Много страст и нежност. Много страх и съмнения, преодолявани с кураж и мотивация.
Това е доста мрачно пътуване, но и същевременно е толкова близко до реалността, защото, някои хора наистина не могат да контролират първичното в себе си и могат да достигнат до различни крайности.
***
Всичко това, е двигателят, стоящ зад написването на "Сукуба".
Та това е в общи линии!
Ако имате въпроси и коментари, конструктивни забележки и критика, спокойно може да се обръщате към мен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар