неделя, 20 ноември 2016 г.

ЗА КНЯГИНЯТА И ЖЕНИТЕ ОТ 1876


Ще започна отдалеч...

Колкото и да си говорим за равенство между половете, за семейни ценности и патриотизъм, накрая идва момент в който те осенява прозрение, че това са само думи и тези думи, често се използват за да служат на нечии манипулативни тактики.

Аз обичам Историята на народа си! Да, тези дни ми е трудно да обичам самият си народ и сърцето ми се къса, гледайки как наследниците на хора, които са живели в години, векове на подтисничество, днес се превръщат в подобие на омразните им душмани, описвани в разкази, стихове и предания.

По принцип учителите ми по История, никога не са ми вменявали омраза към турците (нашите втори поробители и окупатори). За това спомагаше майка ми. Или поне се опитваше. Един ученик в 4-5 клас, много лесно се влияе от такива събития свързани с насилие, пък били те и в миналото. И въпреки всичко, никога не сме се отнасяли с зле с съучениците си от турски произход (не мога да кажа същото за тях, спрямо мен). 

Растейки изолирана - къде доброволно, къде насила започваш да откриваш неща, да се вглеждаш във факти и да ги виждаш с други очи. 

В ранните си университетски години интереса ми към 1876 г. и събитията през нея, се засили. Попаднах на уникален сборник от спомени, който предоставяше невероятни сведения от места, за които Захари Стоянов и неговите "Записки", бегло споменават. 

И все пак едно име, името на една жена, винаги бива споменато между другото в учебниците. Изобщо ролята на жените, живели в тези времена винаги се свежда до това, че са умирали или са били поругавани от скотове. Няма значение, че са турци. Това не е извинение или оправдание, че са мъже и че си оставят скотските инстинкти да вилнеят - насилниците са си насилници.

Съпротивата на жените е упомената в единични спомени, като Джануариъс Макгахан дава много по-детайлни описания на положението им:

По време на потъпкването на въстанието, стотици млади батачанки са държани в плен извън града с дни - да гледат как родният им град загива, да почувстват върху невинните си тела беса на мъжката похот. Накрая са избити зверски. Конят на Макгахан гази в косите на тези невинни създания, останали по черепите, на недоизгнилите им трупове. 

В Панагюрище, убийствата и издевателствата не са по-малко шокиращи и брутални, а също така и публични.

В Копривцица, жените занасят писмо на Сенклер, в което потвърждават, че им е било посегнато.

Да, в цялата епопея от 1876 г., жените и децата са жертва, която е била необходима, обичайна за военни действия. През следващите столетия, жертви на подобни низости и издевателства ще стават милиони невинни хора по света в различни военни конфликти.

Но на мен не ми стигна да чета със свито сърце, как са загивали, жени и деца. И започнах да издирвам още литература, специално за Райна Попгеоргиева.

Ако запитате детето си, коя е Райна Попгюргиева, сигурно ще ви отговори, че тя е ушила знамето на панагюрските въстанници и че турците са я заловили и пратили в затвора.

Но ролята на младата учителка, иронично наричана от турските власти "Българска княгиня" (в последствие превърнало се в прякор изпълнен с гордост и символизъм), след доноса че съгражданите ѝ са я нарекли така по време на освещаване на знамето, има много по-значима роля.

Райна Попгеиоргиева е родена на 18 януари 1856 г.. 

Тя е образована. Една от малкото образовани жени, в родният си град. Председателка на женското дружество, ако не се лъжа. Главна учителка в женското училище. И тези постижения са част от живота ѝ преди драмата през април 1876 г. 

С две думи: ако не най-личната, то поне една от най-личните.

Девойката ушила знамето. Понесла го из улиците на родният си град (което разбира се предизвикало и частично недоволство от страна на някои сексисти). Платила цената.

Първо прочетох една малка книжка, доста художествена - "Знаменоската" от Георги Хрусанов. Наистина емоционално четиво изпълнено с моменти, които в единят от вариантите на автобиографията ѝ липсват. Самата "Автобиография на която попаднах, беше много малка и разочароваща.


Имаше сцени, които биха вдъхновили всяко дете, юноша и възрастен, независимо от пола и възрастта. Как тича към окопите и стреля по настъпващите аскер и башибозуци, как с майка ѝ се промъкват по улиците изпълнени с насилие, как после бива открита от турците и заведена в затвора в Пловдив.

Уви, книгата на Хрусанов е повече с художествена стойност, отколкото с историческа тежест. 

При превземането на града, родната къща на Райна се оказва като укрепен бастион за сражаващите се въстаници, както и убежище за стотина жени и деца. Домът на поп Георги е имал тайници и изходи, през които сражаващите се мъже са могли да се изтеглят когато положението става невъзможно, а жена му и дъщеря му да се скрият, докато мине най-лошото. 

Но най-лошото, тепърва предстояло. Яна Язова описва сцената с излизането на Райна и майка ѝ от тайника, по един невероятен начин. Просто трябва да прочетете "Бенковски" - романът на тази прекрасна, недооценена авторка. 

Двете жени излизат със свити сърца. Писъците звучали през целият ден са утихнали. Всичко е потрошено, преровено, ограбено и опустошено, в някога образцовия, възрожденски дом на младата учителка. Можеш да почувстваш ударите на сърцата на двете жени, оцелели от погрома (за сега). 

На двора, скупчени около неясните контури на човешко тяло седят изстрадалите панагюрки. Това, което те са преживели през часовете до падането на нощтта, ги е белязало безвъзвратно. 

Бащата на Райна е убит, при опита си да подкупи алчните мъже, нахлули в двора му. 

Скоро идват за нея.

Мъчения, гаври и съсипващо пребивавне в затвора в Пловдив. Райна преживява тези моменти, за разлика от много други убити или загинали, в тези мрачни дни. Идва амнистията и младата Княгиня заминава за Русия, където завършва акушерство (първата дипломирана акушерка в България) и добавя още едно постижение, в бурното си житейско битие.

Завръща се в родината си. До последно не забравя страднията и бедите на народа си, и работи за да поправи злото.

Умира на 61 години. 

Разбира се тези неща, не се учат или се споменават на бързо в учебниците. Днес когато преиздават редица книги от велики автори, никой не се сеща да преиздаде пълната ѝ автобиография. Самата ѝ история, може да бъда прочетена в много и различни варианти. 

Лошото е, че не само спомените на Райна Попгеоргиева, които не са просто свидетелство за онези дни - революционният кипеж, битките, кланетата и оцеляването, а и спомените на други жени, дръзнали да ги споделят, остават неразказани.

Виждаме Бенковски с неговата чета. Виждаме Волов. Четем за мъжете водили сражения, които от борба за свобода, бързо са се превърнали в борба за оцеляване. Но разказите за смелите жени липсват! Разказите на Мина Барендекова, разказът за Мария Джуджева. Промъкват се истории, за романтична афера между Попгеоргиева и Бенковски, но реалните факти остават пренебрегнати.

Като заключение...

Написах този дълъг пост, защото исках да споделя, че Райна Княгиня е моята любима историческа фигура. Би било хубаво, да видим "Автобиографията" ѝ издадена отново, редом до тефтерчето на Левски и стиховете на Ботев. Ролята на жените и децата, изобщо на всички ставащи жертва на масови кръвопролития и насилия, не се свежда само до броенето на труповете. Има и истории, които трябва да се преразкажат.

петък, 30 септември 2016 г.

AMERICAN HORROR STORY / АМЕРИКАНСКА ИСТОРИЯ НА УЖАСИТЕ


В момента върви шестият сезон на ужасяващата антологична поредица. Зрителите в САЩ имат удоволствието да проследят приключенията на младо самейство, имало късмета да си купи къща на (не)подходящото място(класика в жанра).

Ще направя кратко представяне на всеки от сезоните до момента, за тези които имат желание да гледат сериала или да си припомнят какво се е случило, набързо. Лично аз мога да ви кажа, че няма да съжалявате и филмчето си го бива. Не просто "гол ужас" породен от нашествие на свръхестествени същества. Този вид същества ги има, но има и много драма и обрати, които ще те накарат да ахнеш (пищиш) от изумление (ужас).

СЕЗОН 1: MURDER HOUSE / КЪЩА-УБИЕЦ*

Ммм, да... Ако си мислите, че заглавието е просто метафора и че една къща не може да ти причини Зло, то сте отчасти прави... В случая, Злото го причиняват бившите обитатели... И все пак, те са част от къщата, по един особено зловещ начин.

Най-добрата терапия за средностатистическото американско семейство в криза е да си купи нова къща, да смени обстановката. Ново място, ново начало. Е, призраците идват като бонус и шокова терапия. Още по-зловещото, е че не знаеш кой е жив и кой не е. 

Психотерапевта Бен Хармън (Дилън Макдърмонт) се окзава заобиколен от странни пациенти, някои от които не са от много живите. Съпругата му Вивиан (Кони Бритън) пък очаква дете - по-точно две, от различни бащи. Рядко, но не и невъзможно явление. Същевременно имаме и дъщерята-тийнейджърка Вайълет (Тайса Фармига) , измъчвана от нейните младежки неволи и терзания... 

Върхът на сладоледа, черешката на тортата и короният номер - съседката Констанс Лангдън (в ролята невероятната Джесика Ланг), която изниква от никъде, когато не я очакваш и явно знае много за къщата и нейните, неофициални обитатели. Камериерката Мойра О'Хара (Франсис Конрой / Александра Брекенридж) , която всеки вижда различно. Тейт Лангдън (Евън Питърс), който се опитва да спечели сърцето на Вайълет, докато същевременно разкрива шокиращите си мисли и желания, в терапевтични сесии с баща й. Доста известни лица преминават набързо през сезона за да разкрият още тайни, свързани с Къщата-Убийец. 

Финалът е смразяващ и все пак някак си позитивен. Дори има лек комичен елемент.

ШЕЛ-МОТО ЗА СЕЗОНА: Да, умреш и да не разбереш, че си мъртъв!

СЕЗОН 2: ASYLUM / ЛУДНИЦА*

Сезон 1, ще ви се стори, като сапунена-опера в сравнение с AHS: Лудница. 

На ново място сме. С нови герои. Но с част от любимите ни актьори от първият сезон, но в напълно ново амплоа.

Заглавието си е описателно за средата в която се развива действието. Лудница, от средата на миналият век (1964 г.). Сестра Джуд (Джесика Ланг) управлява, меко казано с желязна ръка институцията за душевно-болни "Брайърклиф".  Младата сестра Мери Юнис (страхотната Лили Рабе) и доктор Артър Ардън (Джеймс Кромуел), подпомагат "светлите" дела на управителката, като същевременно вършат своите експерименти задгърба й. Журналистката Лана Уинтърс (отново невероятна актриса в ролята - Сара Поулсън), се превръща от търсеща истината в нейна жертва. В допълнение си имаме сериен убиец, невинен обвинен в убийствата, пациентите, охранителите, монахините  ... ДЕМОН  и  извънземни? 

Действието препуска от мрачната 1964 до наши дни. Завръзката е зловеща, развръзката ужасяващо-позитивна (!?!), отново.

ШЕЛ-МОТО ЗА СЕЗОНА: Монахинете не са това, което са!

СЕЗОН 3: COVEN / СБОРИЩЕ*

Аз лично харесах, този сезон на фона на мрънкането, на големите "мъже" и "жени" уж-фенове.

Надарени с необикновени способности (убийствени в буквалният смисъл), млади момичета се обучават в тънкостите на магията, в западащо училище за вещици, в Ню Орлиънс, ръководено от Корделия Фокс (Сара Поулсън).

Същевременно Главната вещица, Водачката на сборището Фиона Гууд (Джесика Ланг), се бори да запази младостта и водаческото си място на всяка цена, стигайки до изкопаването на неумиращата Делфин ЛаЛори -която е реална историческа личност (дебют за невероятната Кати Бейтс) и дори съюз с враговете на ордена й. Същевременно силите и младостта й са изсмуквани (неволно) от новата Главна. 

Вуду магии, Изпитание на Седемте чудеса, героинята на Франсис Кнрой изгорена два пъти, героят на Евън Питърс сглобен от различни телесни части и една от любимите ми героини в сезона - Мисти Дей (Лили Рабе) неуспяваща да се справи с изпитанието. Вълнуващ, зловещичък и интригуващ сезон с обичайните за хохръра елементи.

ШЕЛ-МОТО ЗА СЕЗОНА: Младостта е преходна! Преодолей го! Живей докато можеш...

СЕЗОН 4: FREAK SHOW

Едновременно ми се иска да го нарека най-любимият ми сезон до момента и същевременно сърце не ми дава да пренебрегна предшествениците му. В този сезон Джесика Ланг изпълнява ролята на Елза Марс - германка, собственичка на залязващо freak show (шоу на което се показват деформирани (често по рождение) хора). Разбира се госпожица Марс има амбиции да бъде велика Холивудска звезда. 

Междувременно тя обикаля по болници, спициализирани институции и санаториуми в търсене на "изроди". Така добавя в антуража си и сиамските близначки Бет и Дот Татлър (Сара Поулсън), които делят едно тяло и са обвинени в убийството на майка им. Разбира се, имаме и психо-клоун който тормози градчето, глезен и психотичен богаташ, алчен мошеник желаещ да убие ощетените от природата и обществото създания, за да продаде труповете им на музей и полудял пост-военен, фокусник-вентрилоквист, обсебен от марионетката си. Кати Бейтс е в ролята на Брадата дама - Етъл, а Евън Питърс изпълнява ролята на Джими Дарлинг - Момчето омар (заради деформираните му ръце, бегло наподобяващи на щипки на омар). Анджела Басет се завръща след дебюта си в "Сборище" в ролята на интерсексуалната Дезире. Имаме си и истински "freaks" чиито истории можете да чуете във YouTube (кликнете тук за интервютата с Мат Фрейзър, Бен Улф, Ерика Ървин , Роуз Сигинс и Джиоти Амги, изпълняваща ролята на Ма Пети). Имаме си и свръхестествен елемент, както и препратка към сезон 2.

Музикалните изпълнения в сезона също са невероятно заразни.

Как свършва всичко? Гледайте го и ще разберете.

ШЕЛ-МОТО НА СЕЗОНА:  ALL FREAKS ARE HUMANS!

СЕЗОН 5: HOTEL / ХОТЕЛ

Тук, ще постъпя леко "непрофесионално", като направя представяне на сезон, който не съм догледала.

Нищо не е такова каквото изглежда в луксозният на пръв поглед хотел "Кортез", в Лос Анджелис. Тайните, които крие са смъртоносни. Обитателите щъкащи по явните и тайни коридори са "опасни за здравето и живота" на гостите.

Интересно е как всички мрънкат, че шести сезон на AHS повтарял темата от първия, за семейството в криза, попаднало в прокълнато място, в търсене на ново начало, а не се досещат, че темата на "Хотел", също повтаря отчасти мотивът от първи сезон... Мотивът с витаенето на определени призраци, на определено място.

Както и да е. На мен този сезон ми се стори доста по-кървав (буквално кръвта се лее от екрана) от предшествениците си. Имаше и доста повече еротика. Лейди Гага е неутразима в ролята на мистериозната Елизабет. Евън Питърс също е доста забавен в ролята на ексцентричният богаташ, сериен убиец и създател на хотела. Сара Поулсън е Хиподермичната Сали. Имаме си героиня наречена Лиз Тейлър. Изобщо нещата са колоритно-ужасяващи и на фона на всичко това си имаме и сериозно намигване към вампиризма.

Признавам си, че прочетох какво ще се случи накрая, защото в момента ми е трудно да следя, всяка вечер, как се развива действието. През уикенда успях да си направя маратон и да изгледам три-четири епизода, но все още четири-пет (и по-малко) ме делят от КРАЯ... на сезона, РАЗБИРА СЕ! ;-)  Сезонът е доста добър. Лично за мен не е най-любим, но не е и някакъв провал. Истината е че в момента ми се иска да гледам шестият сезон, който няма да е включен в това превю, поради факта, че в момента върви по телевизионият канал FX в САЩ и по света.

ШЕЛ-МОТО ЗА СЕЗОНА: Безсмъртието е скучно и вреди на психиката!

Ще дам обща оценка на петте сезона и тя е наистина заслужена. "Американска история на ужасите" пренася един жанр, (който обикновено се побира в два-три часови продукции) на малкият екран по един наистина интересен и уникален начин. Запазва класическият драма елемент, който често е повърхностно засегнат във филмите и го смесва с ужаса - реален или фантастичен, за да се получи сериал задържащ вниманието ти за дълго.

ШЕЛ-РЕЙТИНГ:


* ЗАБЕЛЕЖКА: Имената на сезоните са в неофициален (мой) превод.

сряда, 28 септември 2016 г.

НОВ ПРОЕКТ ЗА ТВ СЕРИИ

Здравейте,

Моят проект "Утопия" е зациклил между две повести. Две повести в различни крайности. Но, същевременно ме "преследват образите" на герои от друг проект, който е на един-два месеца.

Желанието ми, да пиша сценарии за ТВ поредици е доста голямо. 400 лв. ме делят от възможността да си намеря "ментор", но аз не се отказвам. Иска ми се това да не е просто "купчина" от идеи и образи нахвърляни върху лист/пост, виртуално или реално, както много други проекти. 

Какво е "Девианти"?

Името си е точно свързано с темата, но не се ограничава до "девиантите" сочени от обществото. Тук ще са включени и "девиантите" сред "нормалните". 

Девиантността е разтегливо понятие, често свързвана с лоши асоциации. Героите тук ще бъдат и в едната и в другата крайност.  

Искам да има хора от всички маргинализирани и не само, групи. Ще има герои които привидно са най-нормалните хора, приети и обичани от околните, но способни на нечовешко зло и такива които са отхвърлени и мразени, но способни на огромно добро.

Действието ще се развива в родината ни. Не искам да го пренасям в САЩ или някъде другаде. Може би, героите ще пътуват насам-натам (някои от тях определено, ще имат възможност). Иска ми се да "изложа на показ" народопсихологията ни и по-точно тази тъмна част от нея, родена и обременена от ограничеността и ежедневният мазохизъм, но и от саможертвата и емпатията - най-доброто и най-лошото. 

Малко teasing...
... 
Те са обсебващи. Два образа с еднакви черти, родени от една утроба.

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СА ТОЛКОВА ЕДНАКВИ И СЪЩЕВРЕМЕННО ТОЛКОВА РАЗЛИЧНИ!

Докато началните надписи вървят и виждаме сценки с различните герои.

Зазвучава леко преработен народен мотив. Пълна с луксозни мебели, картини и скъпи предмети стая. Върху старинно, запазено малко диванче, млада жена с подстригана, модно коса, по черно бельо, се приготвя за нещо... може би гала вечеря, може би любовна среща. Небрежно елегантно оправя дългият си чорап. Насреща - огледало в златна рамка. Тя става и отива до него... от там, я гледа друга жена. По обикновена в всяко отношение. С дълга коса, дрехи които определено не са бутикови. Дрехите на "обикновена" жена, която не е заобиколена от скъпи мебели. 

Кадърът се сменя.

вторник, 12 юли 2016 г.

KUNG FU PANDA (FRANCHISE)


Време е за анимация!

Присламчете се към дечурлигата или се затворете с друг любител и гледайте "Кунг Фу Панда" на воля.

От 2008 година до тази година, Dream Works пуснаха три части, с обещания от Джефри Катценберг, управляващ отдела за Анимация, към споменатата филмова компания, за още три филма! Евентуално!

Да започнем под ред на номерата:

KUNG FU PANDA (2008)

Режисьори: Джон Стивънсън и Марк Осбърн
Продуценти: Мелиса Коб
Сценаристи: Итан Рийф и Сайръс Ворис
Участват/Озвучаващи актьори: Джак Блак, Дъстин Хофман, Анджелина Джоли, Иан Макшейн, Сет Роджен, Луси Лиу, Дейвид Крос, Рандъл Дук Ким, Джеймс Хонг и Джаки Чан
Дистрибутор: Paramount Pictures
Премиера: Май 15, 2008 (Фимловият фестивал в Кан), Юни 6, 2008 (САЩ)
Продължителност: 92 мин.

Всяка приключенска сага си има начало!

Всеки герой си има своето, не чак толкова героично начало!

Пандата По, живее спокойно и еднообразно, помагайки на татко си  паток, в семейният ресторант. Мечокът е фен на местните герои - Яростната петорка и тайно си мечтае да бъде герой като тях.
Тренировката на По!

За добро или лошо мечтата му се сбъдва и По е обречен да стане спасител на Мирната долина и цял Китай!

Филмчето е много приятно и интересно. Всичкото това кунг фу и ядене, те вдъхновява - или започваш да тренираш, или започваш да ровиш в хладилника.

Типичната героична история, но с прекрасно анимирани животинки.







KUNG FU PANDA 2 (2011)

   
ИНФО:
Жанр:   computer-animated action comedy martial arts film
Режисьори: Дженифър Юн Нелсън
Продуценти: Мелиса Коб
Сценаристи: Джонатан Айбъл и Глен Бергер
Участват/Озвучаващи актьори: Джак Блак, Анджелина Джоли, Дъстин Хофман, Гари Олдман, Джаки Чан, Луси Лиу, Сет Роджен, Дейвид Крос, Джеймс Хонг, Мишел Йеон, Дани Макбрайд, Денис Хейсбърт, Жан-Клод Ван Дам, Виктор Гарбер
Дистрибутор: Paramount Pictures
Премиера: Май 22, 2011 (Холивуд) , Май 6, 2011 (САЩ)
Продължителност: 90 мин.




Нашият войн Дракон, отново е изправен пред поредната беда, заедно с верните си приятели от Петорката. Този път, врагът който По, трябва да пребори е свързан с миналото и корените на кунг фу пандата.


Нови разкрития, някои от които очевадни и много забавление с втората част. По принцип аз не подхождам негативно към продълженията, а в анимационните серии, всяко продължение просто допълва цялостната картина на даденият анимационен шедьовър.


  KUNG FU PANDA 3 (2016)


ИНФО:
Жанр:   computer-animated action comedy martial arts film
Режисьори: Дженифър Юн Нелсън и Алесандро Карлони
Продуценти: Мелиса Коб
Сценаристи: Джонатан Айбъл и Глен Бергер
Участват/Озвучаващи актьори: Джак Блак, Брайън Кранстън, Дъстин Хофман, Анджелина Джоли, Джей Кей Симънс, Сет Роджен, Луси Лиу, Дейвид Крос, Джеймс Хонг, Кейт Хъдзън, Рандал Дук Ким, Джаки Чан
Дистрибутор: Paramount Pictures
Премиера: Януари 23, 2016 (Китай), Януари 29, 2016 (САЩ)
Продължителност: 95 мин.





 Панди на килограм!


Да, освен обичайното звездно присъствие в озвучаването, имаме и много и различни панди в добавка. Нашият приятел По, ще се гмурне в панда-ежедневието, търсейки своето Чи, за да победи, поредният, още по коварен враг. За да спечели тази битка По, определено ще трябва да надскочи себе си. А вече има и дмава татковци!

Много добра трета част, напълно в духа на анимационите франчайзи, като Шрек и Миньоните. Филмчето наистина заслужава да бъде част от съкровищницата на анимационната класика, заедно с предшестващите го части.

Равносметката от трите филма е ... ами имаме си солидна филмова поредица, пренесена и на малкият екран в три сезона, както и  множество мини филми, подобно на любимите ми Миньони. Няма да съжалите, ако гледате филмите, особено ако цените анимацията във всичките й форми.

По, учителят Шифу и Яростната петорка

Шел-РЕЙТИНГ:






ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Давам максималните 5/5 звезди!
За по претенциозните хора, това ще се види като надценяване на филмовата поредица, но аз лично смятам, че "Кунг Фу Панда" франчайза, заслужава да седи до много други анимационни хитове!

понеделник, 20 юни 2016 г.

ИНДИВИДУАЛИСТ: ЗА МОМЕНТИТЕ В КОИТО ТИ СЕ СТРУВА, ЧЕ СВЕТА Е САМО ТВОЙ


 В ГРАДЪТ


Хубаво е да ставаш рано сутрин!

Да вървиш по пустите улици и в съзнанието ти да се въртят фантастични сценарии. Представи си за минутка, че няма никой друг. Само ти си в големият град. Само ти и човека когото обичаш. Някаква пара(не)нормална сила е минала и е отнесла всички надалеч. Надяваш се, всеки в индивидуален свят с неговите любими хора.

Какво ще правиш?

Много хора ще се почувстват в безизходица. За тях, да изчезне цялата човешка популация, в милиони директории, би означавало сигурен пристъп на параноя. Но, сега ти си тук. Улиците са празни. Те са твои и няма от какво да се притесняваш. Времето е твое. Сградите наоколо са твои свидетели. Само ти и някъде там, човекът когото обичаш. Звучи интересно...за някой дори скучно!

Ами ако някак си успееш да влезеш, навсякъде където преди не си можел. Да влезеш в магазина за мебели и да се излегнеш върху двойната спалня. Да извадиш всички книги от рафтовете в книжарницата. Да преслушаш всички дискове в музикалният магазин. Да идеш в кино-салона и някак си да подкараш, филма, които желаеш да гледаш, но винаги ти е пречело детето от зания ред, което вдига шум и ти рита седалката. Да разгледаш празният ресторянт за бърза закуска или друга разновидност.

Ами да пътувате?

Да вземете лодка, влак, автобус или самолет и да отпрашите нанякъде, без митнически контрол... Някак си! Не е важно, че не можете да шофирате самолети и кораби. Представи се, че просто си се сдобил с тези познания, как да го направиш. Заедно с любими човешки същества.

Няма войни. Няма скандали.

Но има застой. Земята със сигурност се разглежда по-бързо, когато няма хора, които да ти се пречкат по улицата и да ти налагат правила. Но, след това!

След това може да заживеете където поискате. Да опитате каквото си пожелаете. Може да откривате неща, които са забравени в тъмни архиви, дълбоки подземия и мазета. Да съчинявате истории или да научавате такива, за хората живели някога...

И все пак! Толкова ли е идеално всичко... Нищо няма да се променя, освен времето и телата ви. Накрая ще се превърнете в прах, но може би ще сте поживели щастливо... Може би!

Хубаво ли е да се живее в утопия?

Зависи кого питаш...

Хоп, моментът избяга! Някакъв човек, ти нарушава времево-пространственото уединение.

Улиците бавно се пълнят с хора... Хора завърнали се от своите нощни пътешествия в техните утопии...

***
У ДОМА


Съседите са заминали на море. Децата им не пищят като изтървани и най-накрая можеш да си отдъхнеш на спокойствие, без да слушаш лигавият глас на съседското момиченце, което има голямо самочувствие за себе си и си позволява да се гаври с хората...

Нека всички съседи, отидат на море... Може би за 5-10, защо не и повече години... Е, ако ти се случи нещо разчиташ само на човека до теб, но все пак му имаш доверие. Дори и да загинеш в тишината, поне ще си в ръцете на любимото човешко същество.

Ще си вдигате шум, колкото пожелаете. Ще си работите по къщата, нищо няма да ви липсва. А сутрин и вечер, ще сядате на балкона и ще си припомняте забравени неща, без да се притеснявате, че някой ще ви прекъсне.

Ще правите каквото си искате и когато поискате. Няма да се тревожите, че кривата съседка, ще се развика, защото пак нещо сте и засегнали интереса.

Тишината ще ви слуша и ще запомня...

Но, това е като затвор!

Светът е твой, но само в рамките на квартала и на домът ти...

И все пак толкова ли е лошо?

Зависи кого питаш...

Съседката извежда децата си на двора. Малката лигла пак се прави на интересна. Съседката почва да мрънка с нейният досаден глас и хоп! Моментът изчезва...

***
СРЕД ПРИРОДАТА


Планина. Гора. Поточе. Река.

Представи си, че света е твой. Свят без къщи. Без хора. Без бетон и метал.

Само ферия от цветове и звуци. Нищо общо със сивотата на града (нека някой друг го притежава). По-различно от ограничението на дома (той е приятно място, в което да се завърнеш след приключение).

Само ти и човека до теб. Само вие и природата.

Различни пътеки, водещи до различни пейзажи. До нови приключения. Без други, непознати, които да идват и да ти се налагат.

Сами сред най-естественото и свободното...

Ще последваш реката. Ще чуеш нейната песен и история. Ще се понесеш по течението й. Ще се носиш към незнайни, но твои брегове.

Ще газиш из тревата. Ще докосваш това море от зеленина през пролетта, ще се къпеш в златото му през есента.

Ще последваш пътеката. Тя винаги е готова да ти осигури приключение. Да те отведе някъде, където вероятно не си бил. Никога не знаеш какво има зад следващият завой.

Ще изкачиш планината. Ще почувстваш вятъра в косата. Слънцето ще те помилва с безжалостната си ръка. Може дори да те целуне и ти да почервенееш, но не от свян!

Възможно ли е да откриеш щастието сред тази идилия?

Зависи кого питаш...

Туристи. Излизат на полянката. Вдигащи шум. Смеещи се. Закачащи се. Хоп! Моментът избяга...

***

Уви, тези неща са невъзможни. Те са краткотрайни мигове, в които всеки притежава света, за малко, за себе си, преди да го пусне на свмобода за да му се зарадват и другите.

Хората са необходимо зло и лютива подправка, необходима за разнообразяване и обогатяване на мирогледа. С техните противоречия, егоизъм, злоба, ограничености и все пак съжителстващи с любов, радост, съчувствие, сърдечност и споделяне...

И все пак не можем ли без това?

Зависи кого питаш...

Хоп! Момнтът отмина...

Спокойно ще дойде друг!





СЯНКАТА НА АЛЕКСАНДЪР КН.1


Здравейте, читатели!

Хората, които обичат именити български автори, като мен с трепет и вълнение посрещат всяка нова тяхна книга...

Антон Дончев е един от любимите ми по-съвременни автори. По принцип харесвам "Под игото" на Иван Вазов и творчеството на Талев, като добавка към творбите на г-н Дончев. Тези трима, господа пишат по един увлекателен и доста разнообразен стил. Интересно е да видиш стила на Вазов, като начало на възхода в Следосвобожденската литература, да минеш през сагите на Талев и да усетиш духът на историята, прословутата мъжественост и мистиката в книгите на Дончев!

Какво мога да ви кажа за "Сянката на Александър", книга първа... Прочетете я! На някои от вас тя може да се стори тежка и уморителна, особено ако не сте запознати с античната история, походите на Александър Велики и неговите пълководци. Благодаря на автора, че не се е впуснал в дълбока реторика около непотвърдената фактология за сексуалността на Александър Македонски. "Харесвам жени", казва героят Лизимах и приключва трънливата тема за  сексуалността (въпреки, че отрича бисексуалността на Александър, ако може да се нарече бисексуалност, евенулното еротично залитане на физическо ниво) . Отново благодаря на г-н Дончв за това...

Образите са пълнокръвни, живи. Всяка дума на Лизимах и останалите герои оживява, рисува реалистична картина, която те пренася в крепостта Калиакра, горите на древна Тракия, гробница и ледена зала(всъщност в 1 книга има само един гостуващ разказвач или поне само един се представи, като такъв, а до колкото погледнах в бъдещите томове има и разказ на Арсеное, жената на Лизимах, което според мен е ново, за творчеството на автора*.).

Ще направя "леко" лирическо отстъпление от темата. Аз се интересувам от История, а историята за възхода на Александър Македонски и походите му е интересна, защото не е просто описание на стремежа на млад мъж, владетел на солидно царство да завоюва нови територии. Не! Според описанията Александър е искал да обедини всички тези народи и същевременно е мечтаел да открие до къде се простира Ойкумена (познатият по онва време свят). Първата ми среща с този велик войн и управник, беше преди няколко години в книгите на Любов Воронкова. Там историята му беше представена по един прекрасен начин, вдъхновяващ читателя да проучи повече по темата.

Антон Дончев представя живота на Лизимах и неговите спомени за походите на Александър и за самият пълководец. Авторът не се ограничава с представяне на исторически фекти, той разказва човешката история на един от Наследниците на Македонски, на враговете и приятелите, съпругите и децата на този Наследник.

Проблемът тук е с образът на жената. Вярно е че светът който авторът описва е доминиран от мъже, но все пак жените до великите мъже и главните герои, винаги остават някак пренебрегнати. За щастие Арсеное е може би една от малкото жени в творчеството на Дончев, която проявява някаква реална инициатива. Като предшественичка на Клеопатра, тя не седи и не очаква съдбата си безропотно, както Елица от "Време разделно" например, която имаше един момент на себеизразяване ("Викай ми, сега "Елице"! Защото от събота, ще ми викаш "майко"!" -цитатът е неточен-бел.авт.). Смятам, че тази книга и поредицата за Кракра, дават малко повече възможности, читателите да видят силни женски характери. През останалото време жените са плячка, слугини или робини на мъжката първична агресия и похот.

Както виждате не ви разказвам сюжета на книгата, с една единствена цел да я прочетете. Ако сте почитатели на творчеството на Дончев, това е задължително. Лично на мен, книгата ми хареса. Надявам, се че и повечето от вас, ще останат доволни!


ШЕЛ РЕЙТИНГ:
 




петък, 10 юни 2016 г.

HORNS (2013)



 ИНФО:
Жанрdark fantasy horror
Режисьор: Александре Ажа
Продуценти: Александре Ажа, Риса Азис, Джоуи МакФарланд, Кати Шулман, Джо Хил
Сценарист: Кийт Бунин
Участват:Даниел Радклиф, Макс Мингела, Джо Андерсън, Джуно Темпъл, Кели Гарнър, Сабрина Карпентър, Джеймс Ремар, Кейтлин Куйнлан, Хедър Греъм, Дейвид Морс и др.
Дистрибутор: Dimension Films, RADiUS-TWC
Премиера: Септември 6, 2013 (TIFF); Октомври 6, 2014 (iTunes), Октомври 31, 2014 (САЩ)
Продължителност: 120 мин.

Юхууу!

Здравейте, скъпи приятели и неприятели!

Някой ще изкрещи : "Не и второ ревю! Нееееее! Не пак ужаси!!!"...

Хм, жалко!

Защото в този филм участва Даниел Радклиф!

Кой?

Даниел Радклиф!...

Нищо ли не ви говори все още?...

ОК! Ще пробвам с друга асоциация...

Хари Потър!!!...
Главният герой Иг и любимта му

Дааа! Младежът който изпълняваше ролята на любимия ни магьосник от книгите на неповторимата Дж. К. Роулинг, вече порасна и реши да ни покаже, че може да играе и други роли, освен на миловидни вълшебници-калпазани, преследвани от злодеи-психопати със змия, за домашен любимец, пазител на част от душата им...

Е, този път Даниел Радклиф, влиза в ролята на нещо близко до "злодей-психопат", който преследва нещо ... Ммм, да! 

Преследва истината!

А, змиите са на килограм!

Както казах- змиите са на килограм!
Сюжета накратко и без много спойлъри!

Млад мъж, аутсайдер /Даниел Радклиф/ е обвинен за смъртта на любимата си (изнасилена и убита, в гората, на любимото им място - бел.авт.). Всички улики сякаш водят към него.

След вечер на пиянстване и разгул, нашият герой се събужда не само с набола брада, но и с наболи РОГА! Да, истински рога, като на козел.

Тези нови израстъци всъщност имат, по-съществена функция, от това да разкрасяват / загрозяват (зависи, кой как го вижда) героят на Дани Радклиф... те, карат хората да говорят за най-мрачните си мисли, чувства и потискани намерения. Освен това, карат хората да вършат всичко което им нареди, като в повечето случаи му искат разрешение. Оттук насетне, нашият човек, трябва да използва, тази привидно Сатанинска дарба за добро!

Какво се случва накрая?

Нека смелите разберат сами!

Далеч от образа на Хари Потър!
Филмът е интересен. Особено за ценители. Същевременно бледнее пред ужаси като Paranormal Activity, Dawn of the Dead, Resident Evil, и доста други. Но, си има своите предимства.

Е, ако се страхуваш от змии или дяволи или и двете взети заедно, този филм определено не е за теб.

Първо е създаден по книга. Да, по едноименната новела на Джо Хил (преведена и на български, по последни данни -бел.авт.). Тъй като не съм я чела, няма как да ви кажа, кое е по-доброто! За момента филмът е доста добър, вписва се в жанра си (който за мен е малко нов: мрачен фентъзи хорър?!? -бел.авт.)!

Книгата на Български език
Второ играта на Радклиф е наистина добра и може би тя придава, специфичност на филма. Аз лично към средата вече, забравих, че е изпълнявал ролята на Хари Потър и се потопих в новият му образ (Let Harry Potter go!).

Критиците дават смесени ревюта, като са благосклонни към изявата на  Радклиф и хвалят играта му. Правят препратки към филми като "Догма"... Като цяло е можело да оплюят филмчето доста по-лошо!

Ако сте любител на силните филмови усещания и не сте супер взискателен, може да изгубите 120 минути от живота си. Аз лично не съжалявам и смятам преживяването, като творчески обогатяващо и забавно. Да, защото филмчето е доста забавно, като се абстрахираш от основната сюжетна линия и растящите рога на Даниел Радклиф. Наистина има моменти, които биха те разсмели (открийте ги сами), ако имате и черно-чувство за хумор, което също помага (аз имам такова, допълнително тренирано на специално място - бел.авт.).

Не взимаите пуканки защото може и да се задавите... Просто седнете и се наслаждавайте... Пуснете плейъра! Нека ужасите влязат и във вашият дом!

Уа-ха-ха-ха-ха!

:D

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Давам 3 от 5 звезди!
"Рога" (това е превода на заглавието, между другото) е приятно фентъзи-хорър филмче, леко попресилено накрая, на което можеш да гледаш, като добавка към филмовият ти дневник или листата ти за хорър-филми, които трябва да гледаш от обща култура.
Няма да те ощети, особено. Може и да не те обогати с нищо. На мен ми беше интересно да преоткрия Даниел Радклиф в ново амплоа. А и идеята за рогата, е доста интересна и новаторска.


Шел-Рейтинг:






Project: Justice_83


 
 
Отдавна си мечтая да напиша нещо в любим жанр.
 
Обичам психо-драмата и обикновените истории с едва доловим привкус на свръхестествено, както в “Мерзавката”. Определено искам да напиша книга за трансджендър прехода на трансджендър героиня, базирана на история от истинският живот (както “Момичето от Дания” е базирано на историята на Лили Елбе, но има отклонения от фактите, като започнеш от биографията на Герда Вегенер, която не е родена в Калифорния). 
 
Но реално не искам да губя вдъхновението си породено от любимите ми жанрове - фентъзи, научна фантастика и хорър.
 
От доста време си мисля за сюжет експлоатиращ проблема за пространствено-времевият континуум и неговото нарушаване от неуравновесени злодеи и герои. Но не просто пътуване във времето - не по-скоро пътуване и в измерения.
 
По принцип има фантастични теории, за това как в един момент от ежедневието ни, от една точка във времето и пространството, тръгват много линии. Обикновено ние вярваме, че елиминираме другите възможности, когато изберем да направим нещо определено, например да станем и да идем да си напарим кафе сутрин, да тръгнем на работа и т.н. Всичко върви от точка събуждане-линия-точка кафе-линия-обличане. Всяка друга вероятностно линия изчезва! Например от точко сън имаше две, дори повече разклонения - можеш да се събудиш, можеш да продължиш да спиш, можеш и да е се събудиш, може нещо да те събуди... и т.н. до 20-30-100 възможни сюжета... А, сега нека си представим, че тези вероятностни линии не угасват а всяка от тях продължава в различно време. Пример:
 
Точка: Сън в ранна утрин
 
Линия 1: Една Мишел Колева се събужда, мие зъби с брекети, облича се, оправя леглата. Слиза при своето Слънце, което я чака в гаража, изкарва колата.Тя заключва къщата и тръгва. Отива на работа и т.н.
 
Линия 2: Друга Мишел Колева отказва да се събуди. Успива се. Решава да не отиде на работа и дори не се обажда на шефовете си. Остава си вкъщи и всичко се променя.
 
Линия 3: Трета Мишел Колева се събужда на някакво различно място...
 
Линия 4: Четвъртата не се събужда изобщо.
 
През цялото време имаме точки и линии, защото от всяко действие могат да произлязат различни ситуации. Друг е вече въпроса, че понякога линиите могат да се съберат в една точка отново.
 
Та си мисля за изследване на тези възможности.
 
От месеци си мисля за героиня, която пътува във времето и пространството. Млада жена, родена в наши дни, замразена за хилядолетие, която се събужда в едно дистопично бъдеще. Хората са разделени в две крайности - Богати и ренегати. Малко странно, но ясно. Богатите живеещ в изискани футуристични градове, в които хората с увреждания, различните на всякакво основание са изгонени извън рамките на “фалшивото общество” в пустинята, в която се е превърнала Земята.
 
Ренегатите се местят постоянно и се опитват да оцелеят. Опитват се да не попаднат в Развъдниците за роби. Гета, в които живеят хората които не са успели да натрупат състояние, чрез измами или други. Наподобява Игрите на глада, но не е същото.
 
Та колебанието ми е дали героинята ми просто да не си остане, в това дистопично бъдеще и да се бори с неправдите в него или да добавя и елемента за пътешествия в търсене на нов свят, които /да съсипят хората/ приюти ренегатите. Да се опитва да поправя времеви линии...
Та идеята за Джъстис /Справедливост-бел.авт./83 е да се бори със Злото в една уникална среда. Вероятно това за пътуването във времето ще го запазя за други герои. Дори вече имам идея - не за един човек, а за цяла група от хора изследващи времето и пространството...
 
Та ето го и планът:
 
Дистопично бъдеще. Пустиня в Северна Америка. Всички централно щати, са погълнати от корозията на времето и пясъците. Канада е превърната в страна на снега и леда. Мексико ...е то си е просто продължение на адската пещ.
 
Богаташите, живеят в крайбрежните бивши мегаполиси, като главният се казва Луксор. В покрайнините на столицата и подобните на нея селища /мега-селища/, съществуват системи от канали, ями и гета в които се “отглеждат” роби. Хора с не-идеално ДНК, хора които не са се измъкнали от дупката на мизерията и се използват като стока, като оръжия на труда.
В пустинята. Лутащи се сред останките от някогашни градове и ферми живеят ренегатите. Хора които не искат да живеят в робство. Хора лутащи се в търсене на по-добър живот.
 
В един бункер, групичка от Ренегатите намират контейнер в който вместо храна и необходими провизии откриват млада жена. Съхранена в криогенна камера, с номер 83р жената е лекувана с мутагени, които са запазили мозъкът й от увреждане и заедно с леда, са запазили тялото й младо. Но, са увредили паметта ѝ.
 
Когато групата им е нападната от друга група, моторизирани Ренегати наречени “Чакалите” и невинно дете бива убито след гавра и мъчения, заедно с други от нейните нови познати, тя поема по пътя на възмездието за да въздаде справедливост.
 
От там идва и името й. Прякорът по-точно.
 
Как ви се струва?

PARANORMAL ACTIVITY (2007)


 ИНФО:
Жанр: independent found footage supernatural horror
Режисьор: Орен Пели
Продуценти: Орен Пели, Джейсън Блъм
Сценарист: Орен Пели
Участват: Кейти Федърстън, Мика Слоут
Дистрибутор: Paramount Pictures
Премиера: Октомври 14, 2007 (Screamfest); Септември 25, 2009 (САЩ)
Продължителност: 86 мин.

Здравейте,

Първото ми ревю/отзив ще бъде за филмът "Paranormal activity" /"Паранормално явление"... Гледах го преди малко и въпреки, че ми прилоша (не, заради филма, а заради силното кафе на гладен стомах), успях да го догледам с интерес. 
Постепенно нещата градират и стават истински зловещи...
Жанрът "ужаси/horror" е доста подценяван и често несериозно приеман, като филмово изкуство, защото граничи с нереалното и предизвиква страх в хората. Буди негативни емоции и причинява силна невроза, в редки случаи. Както повечето филми, творбите от този вид кинематография, имат една цел - да те откъснат от реалността, но за разлика от някой фантастичен или романтичен филм, целта тук е да се тестват границите  на издръжливост, да се изправиш срещу ужаса и да го превъзмогнеш.

Кейти наблюдава спящият си съпруг! Дали всъщност това е Кейти?








































































Когато критиците гледат такъв филм, те почват да търсят неща, които ги има в "по-земните" и "обикновени" филми... неща, които често ги има и тук, но не могат да бъдат видени, на фона на страха и ужаса. Разбира се съвсем различно е да прочетеш книга на Стивън Кинг, в която подробно и интересно са описани емоциите на героите, преживяванията им, друго е да задействаш емпатията си и да усетиш емоциите, заредени в образите на екрана.

"Паранормално явление" е заснет по метода на "Проклятието Блеър". Направен е да изглежда така, сякаш всичко случващо се е уловено от любителската камера и пред теб се разиграва истинска история. Документирана. Разкриваща почти всичко... За разлика от "Проклятието", тук имаме доста статични моменти и по-малко пост-тинейджърска истерия.

Имаме двама възрастни - необвързана двойка живееща на семейни начала- Кейти и Мика(алтернативни образи на актьорите, със същите имена) , чиито свят се преобръща. Разбира се тук нямаме призраци, на отдавна загинали роднини или такива които търсят отмъщение, понеже са били убити във въпросната къща, безмилостно и несправедливо. Нямаме сериен убиец със свръхчовешка сила. Имаме най-чиста форма зло! Зло за което се говори в библейски текстове и в окултната литература, зло което се експлоатира в много филми от този жанр. Интересното е, че главните герои не призовават това зло по обичайният начин - със заклинание, чрез предмет или т.н. Не, злото съпътства Кейти от ранните ѝ години.

Кейти споделя историята си с експерта


Филмът започва доста скучновато-идилично (все пак имаме средностатистическа млада двойка). Камерата се клати докато снимащият Мика борави с нея и може да ти прилошее (особено ако си изпил/а чаша силно кафе на гладно). Разбира се има го и това напрегнато очакване да се случи нещо, всеки момент. Кадри от ежедневието и добър, обикновен, нормален диалог... който изведнъж съвсем естествено, започва да включва в себе си неща за странни явления, тормозещи младите гълъбчета и как те очакват срещата си с медиум (по точно експерт по паранормални явления), който да разбере, какво ги тормози. Интересното е, че в началото тези неща, ти се струват нормални. Напълно вписващи се. Все пак гледаш филм на ужасите!

Нещата не са толкова прости. "Нещото" си е набелязало Кейти, още докато е била на 8 години. Специалиста предупреждава двойката: "Не се опитвайте да контактувате с него! Това ще е равностойно на покана, за тази Същност да дойде и да вилнее на воля!" (думите са перифразирани, но смисълът е запазен -бел. авт)... все едно, тя/той/то не си вилнее и без покана!!!

И точно тук се задейства онзи механизъм на хорър филмите. Някой от героите, решава да си "опита късмета" и да направи напук на разумният съвет... Тук уви, идиотът на филма се оказа съпругът, който като типичен мъж-неандерталец, казва "Това е моята къща, ти си моята приятелка и никой и нищо няма да те тормози!". (Ех, хорър романтика!)

Е, оттук насетне се сещате. Ужасът, предизвикан от глупостта, се отприщва с пълна сила... 

Шумове...
Тръшкащи се врати...
Сенки...
Горящи дъски за спиритуализъм...
Пристъпи на сомнамбулизъм на главната героиня...

И всичко това представено по един уникален начин. Без излишно преиграване. Без излишни ефекти. Злото си остава невидимо за зрителя, до последният кадър, когато приема доста обикновена форма.

Любителите на ужаси, които са свикнали с "кървавата вълна" в жанра, ще бъдат разочаровани. Няма много кървища. Но за това пък има доста реалистично, стряскащо и ужасяващо представяне на ужаса, преследващ обикновени хора. По някое време се усещаш, че се ослушваш за шумове и се оглеждаш за сенки.

Филмът е наистина доста добър и заслужава славата си. Направени са цели шест продължения, като критиците хвалят първия и третия, а втория и независмото-продължение /spin-off/, не се радват на любовта им. Както и четвъртия и шестия филм. Но, мнението на критиците не винаги е миродавно, особено за спорни жанрове, като филмите на ужасите. А и всеки си има неговия вкус.

Между другото: Филмът има заснети два финала. Уви, аз попаднах на единия, който е относително, малко, по-зловещият. Така нареченият "Алтернативен край на Парамаунт". Може да ви се случи да попаднете на "Оригиналният край", който включва полиция, труп, приятелка на жертвите и друго... Но, вероятността да видите този край е малко вероятна, ако не се разровите, тъй като Парамаунт го премахват от  филма и го заместват с гореспоменатият алтернативен end...

Приятно гледане!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Аз давам оценка 4 от 5! 
Филмът е доста добър, гледайте го и пищете! Е, добре де, може просто и да потрепервате от ужас (по-чувствителните).
Добре направен и иновативен, доста по-различен от "Проклятието Блеър". Историята е класическа и е съчетание на чуваното до сега, с визуализирането му. Събитията са вълнуващи. Краят е шокиращ(и очакван, но така е с хората които гледат много такива филми - винаги очакват неочаквано-очакваното - бел.авт.)
Помнете ако чуете шум на тавана, просто не се качвайте там!!! Или поне не го правете без камера! :)
 
ШелРейтинг:

©Юни 10, 2016, Мишел Колева, The World of Shell: (Re)Views.

ДОБРЕ ДОШЛИ В РУБРИКАТА: (RE)VIEWS! + БОНУС: ТЪРСИ СЕ...






ДОБРЕ ДОШЛИ!

ТОВА Е РУБРИКАТА ЗА РЕВЮТА НА
ФИЛМИ,
МУЗИКА,
КНИГИ,
ИГРИ

И ДР.

Животът ни изглежда, като низ от непрекъснато повтарящи се дейности: ходене на работа, прибиране от работа, домакинстване, ядене, спане и т.н. и някак между другото, някак настрана остава забавлението...Всеки си има неговите "мании"... Неговият начин да разпуска...

А, аз реших да съчетая писането с моите "мании".

Тук ще четете моите (п)ревюта за определени филми, книги, музикални албуми, песни и много други.

Ще започна с няколко филма, понеже обожавам (меко казано) филмовото изкуство и неговите жанрове. Разбира се това , ще са ретроспективни ревюта за някои от вас, които ще са гледали тези продукции.

За мен повечето от заглавията, ще са нови и ще бъдат описани, коментирани, прясно-прясно, докато впечатленият ми са още "топли"... направо парят! Ще започна с един доста подценяван жанр, който гледам с удоволствие и ценя доста... 

Всъщност ревюто за въпросният филм, беше написано, преди тези приветствени думи.

Ще описвам всичко с което се сблъскам в различни сфери на изкуството и ми прави впечатление. Предполагам, че ще успея да вдъхновя някого от вас, да се впусне в изследване на напълно нови за него жанрове, с техните необятни територии.

Първите ми ревюта със сигурност, ще бъдат доста нешлифовани, но се надявам с течение на времето, те да се превърнат в нещо стойностно и добро. Критики и анализи, които да ви дадат отговор за определена творба.

Ще използвам и система за рейтинг от 1 до 5 която ви представям по-долу. Няма да превеждам какво означава описанието защото си е ясно, от пръв поглед. Това ще е моят личен рейтинг, които е по-скоро препоръка отколкото категорично мнение, което трябва да следвате! :) 
Приемам заявки за коментар и критически прочит, преглед на всичко без порнография! Можете да ми пишете на споменатата по-долу поща. Ако по някаква случайност сте издател на каквото и да било (без порнография) можете да ми пишете и да разчитате на позитивен критически подход  към продукта ви т.е. ВИНАГИ СЕ СТРЕМИМ ДА ОТКРИЕМ ПОЗИТИВНОТО И ДА ГО ПОКАЖЕМ!!! Но и лошите страни ще бъдат отбелязани... ЗАЩОТО МОНЕТАТА ВИНАГИ ИМА ДВЕ СТРАНИ ! :)
Междувременно се издирват хора, които обичат да играят видео игри, които имат възможността да тестват различни заглавия, да правят screen-shots, за да гостуват в тази рубрика... Разбира се, трябва да имат профил в Google+ за да мога да ги поканя в Blogger. Но, ако имате желание, моля пишете ми на maria_tgen83@abv.bg, като задължително напишете в "тема" за какво става въпрос.

Писма с прикачени файлове няма да се отварят и ще бъдат изтривани. Както и писмата без тема.

Този блог за момента е на доброволни начала и не се печели нищо от публикациите му. С две думи, каня хора, които обичат да творят! След време, може да се ориентираме към печелене чрез AdSense и да се плаща според приноса. 
Но това са далечни планове за сега!

Също така каня и художници (също на момента на доброволни начала), с цел споделяне на творчеството и евентуално добавяне на илюстрации към мои творби. Би било интересно.

Накрая не на последно място, каня автори! Автори, които за момента търсят изява, навсякъде, обичат да творят, заради самият процес на създаване, не заради материалните облаги.

Нужно е да имате:

* Профил в Google+ (за добро или лошо);
* Поща в Google (силно препоръчително );
* Направете си или си изберете характерен аватар;






©Юни 10, 2016. The World of Shell.

вторник, 7 юни 2016 г.

ИЗ "ГМУРНИ СЕ В МРАКА ЗА ДА ОТКРИЕШ СВЕТЛИНАТА" - МЪДРОСТТА НА МРАКА И СВЕТЛИНАТА







 През 2009 година открих една от първите си страници във Фейсбук. Днес, 07 Юни 2016 г. реших да я изтрия, тъй като никой не я оцени... Реших да запазя "мъдростта на мрака", тук и да оформя нова рубрика/етикет. След 14 дни, кътчето ми за мъдрост няма да го има /заедно с още няколко страници/, но ще си остане съхранено тук!

Някои хора казват, че мрака е отсъствие на светлина или обратното, за мен в мрака и светлината, винаги се съдържа, частица на противоположното. Както при хората - дори в най-злият човек има една много мъничка искра добро...

Четете и не се депресирайте, ако е възможно! :)

***


ЧАСТ 1: /ГМУРВАНЕ В МРАКА/Понякога ми се иска да изчезна! Просто да се стопя и да не съществувам! Да изгубя мислите си и чувствата които ме измъчват! Да се освободя! Може би много хора няма да усетят че ме няма, няма да ме помнят...
Понякога ми се иска да не се събуждам! Да няма следващ ден-минало,бъдеще,настояще! Да се освободя! Сигурно много хора ще са щастливи!...

***

ЧАСТ 2 /ОТКРИВАНЕ НА СВЕТЛИНА/ Но най-силно искам да обичам! Да дишам, да живея с мисълта за един човек! Да се събуждам в прегръдката му! Да се освободя! Само мисълта за този човек, когото не познавам и може би никога няма да срещна, кара искрица надежда да проблесне в мрака и да знам че не всичко е напълно изгубено!

***
ТЪРСЕЙКИ КАКВО НЕ Е НАРЕД С ДРУГИТЕ, ЗАБРАВЯМЕ ДА ПОГЛЕДНЕМ, КАКВО НЕ Е НАРЕД С НАС САМИТЕ!!!
ЛИЧНОСТНИТЕ НИ ПРОБЛЕМИ, НЕ ПРОИЗХОЖДАТ ОТ ДРУГИТЕ! ТЕ СЕ КОРЕНЯТ В САМИТЕ НАС!!!

***

ВРЕМЕТО НИКОГА НЕ СТИГА! ТО Е КАТО РЕКА, КОЯТО ОТНАСЯ ВСИЧКО И ВЪПРЕКИ ЧЕ Е МАЩАБНО, ВСЕ НЕДОСТИГА...ВРЕМЕТО ТУ БЪРЗА, КОГАТО ТИ Е ХУБАВО И СИ ЩАСТЛИВ, ТУ СЕ ТЪТРИ КОГАТО СИ ЗАСЕДНАЛ В БЕЗИЗХОДИЦА...ВРЕМЕТО НЕ СТИГА ЗА ДА ИЗЖИВЕЕШ ВСИЧКО, КОЕТО ИСКАШ!
ВРЕМЕТО Е ВЕЧНО!!!

***

НЯМА НИЩО ПО-ЛОШО ОТ ТОВА ДА МРАЗИШ ПОСТОЯННО! ТОВА ТЕ УНИЩОЖАВА БАВНО!

***

 КОЛКО Е ЛЕСНО ДА СЪДИШ, ДА ОТРИЧАШ И ДА УНИЩОЖАВАШ! ТРУДНО Е ДА ПРОЩАВАШ, ПРИЕМАШ И СЪЗДАВАШ!...

***

 Хубаво е да си позитивен, когато всичко около теб в общи линии е негативно!

***

 Защо толкова ни е страх да покажем слабост? Защо толкова ни е страх да покажем че има и болка в нас... и мрак? Защото всички около нас се правят на силни и перфектни, лъчезарни и велики!

***

 КОГАТО ПРЕСТАНЕШ ДА УСЕЩАШ...КОГАТО ПРЕСТАНЕШ ДА ТЪРСИШ...КОГАТО ПРЕСТАНЕШ ДА ЖАДУВАШ...КОГАТО ПЕРЕСТАНЕШ ДА ВЯРВАШ ВЪВ ВСИЧКО ЗЕМНО...ТОВА ОЗНАЧАВА ЧЕ МОЖЕ БИ МРАКА ТЕ ЗАВЛАДЯВА!

***

КОГАТО МРАКА СЕ СГЪСТЯВА, КОГАТО НЕ ВИЖДАШ ПЪТ КЪМ СВЕТЛИНАТА ОГЛЕДАЙ СЕ-ПОГЛЕДНИ В ОЧИТЕ НА ХОРАТА КОИТО ОБИЧАШ И ТЕ ОБИЧАТ И ЩЕ СЕ СПАСИШ!

***

 КОГАТО МРАКЪТ ЗАПОЧНЕ ДА НИ ОБГРЪЩА...КОГАТО ВСИЧКО ЛОШО-МИСЛИ,ЧУВСТВА,СПОМЕНИ, ВСИЧКО КОЕТО НИ КАРА ДО СТРАДАМЕ, ЗАПОЧНЕ ДА НИ ЗАДУШАВА...КАКВО ДА ПРАВИМ? ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОРИМ? ИЛИ МОЖЕ БИ ТРЯБВА ДА НАВЛЕЗЕМ В МРАКА, ДА НИ ПОГЪЛНЕ, ЗА ДА МОЖЕМ ДА ГО ПОБЕДИМ? НЯМА ПРАВИЛЕН ОТГОВОР! ВСЕКИ ОТКРИВА СВОЯ ПЪТ ДА СЕ СПРАВИ СЪС ЗЛОТО В СЕБЕ СИ...МОГА ДА КАЖА, САМО ЧЕ ВТОРИЯТ НАЧИН Е ЗА СИЛНИ ХОРА ИЛИ ТАКИВА КОИТО НЯМАТ КАКВО ДА ГУБЯТ!

***

 ДА СЕ ПОТОПИШ НАПЪЛНО В МРАКА!
Това е за смелите! Тези които знаят, че има нещо което ги чака обратно в светлината на живота...Тези които могат да навлязат в най-мрачните дебри на своето съзнание и да излязат ОБОГАТЕНИ с нови знания за себе си и най-вече ЦЕЛИ...НЕПОКЪТНАТИ! За такива пътувания нямаш нужда от учител, ръководство,заклинания,молитви или други окултни,религиозни, научни и т.н. средства!
Просто трябва да си сигурен/на че го искаш! И че имаш силата да го направиш!

***

 Понякога ми се иска надеждата да не умира последна! Да умира първа, защото носи много болка и не винаги е оправдана... Надяваш се, как някой ще те обича, как може би най-накрая след всички гадости и отрова в живота ти ще намериш щастието... Надяваш се на безусловна любов и отдаваш всичко, а в един момент се оказва че си загубил всичко за някой/нещо който/което не си струва. Надяваш се на разбиране и подкрепа, на приятелство а накрая си сам, със себе си. С мрака в себе си ...... Струва ли си?....

 ....Струва ли си да се надяваш? Всеки има отговор за себе си! Ако искате споделете го!
Аз знам за себе си едно: В МОМЕНТА ПЪТУВАМ В НАЙ-ГЪСТИЯ МРАК, СТАЕН В ДУШАТА МИ С ЕДНО ЕДИНСТВЕНО НЕЩО В СЪРЦЕТО И МИСЪЛТА СИ.....С НАДЕЖДАТА, ЧЕ ЩЕ ОТКРИЯ СВЕТЛИНА!

***

Понякога ми се иска надеждата да не умира последна! Да умира първа, защото носи много болка и не винаги е оправдана... Надяваш се, как някой ще те обича, как може би най-накрая след всички гадости и отрова в живота ти ще намериш щастието... Надяваш се на безусловна любов и отдаваш всичко, а в един момент се оказва че си загубил всичко за някой/нещо който/което не си струва. Надяваш се на разбиране и подкрепа, на приятелство а накрая си сам, със себе си. С мрака в себе си ...... Струва ли си?....

***

ПОНЯКОГА ТОЛКОВА ОТЧАЯНО ТЪРСИМ НЕЩО-ЛЮБОВ,ЩАСТИЕ,УСПЕХ...... А Е НУЖНА ПРОСТО ДА СЕ ОГЛЕДАМЕ ОКОЛО НАС ИЛИ ДА ИЗЧАКАМЕ МОМЕНТА ТО САМО ДА ДОЙДЕ И ДА ГО "ГРАБНЕМ"!

***

ПОНЯКОГЯ СИ МИСЛИМ, ЧЕ ВСИЧКО Е СВЪРШИЛО! ЧЕ НИ СЕ ИСКА ДА СЛОЖИМ КРАЙ НА ВСИЧКО!...НО НАДЕЖДАТА НАИСТИНА УМИРА ПОСЛЕДНА...ПОЯВЯВА СЕ НЕЩО- ЛЮБОВ, СЕМЕЙСТВО, И Т.Н. ... НЕЩО КОЕТО НИ КАРА ДА СЕ ЗАВЪРНЕМ И ДА СЕ БОРИМ!

***

 ЧЕСТО СИ МИСЛИМ ЧЕ СМЕ ИЗГУБИЛИ СЕБЕ СИ...НО ВСЪЩНОСТ НЕ МОЖЕМ ДА ИЗГУБИМ СЪЩНОСТТА СИ, НАПЪЛНО!

***

СПОМНЯМ СИ КОЛКО МНОГО СЕ БОЯХ ОТ ТЪМНОТО КАТО МАЛКА! ВИЖДАХ В НЕГО ПРОЕКТИРАНИ СТРАШНИ СЪЩЕСТВА И ДРУГИ УЖАСИ ТОРМОЗЕЩИ ДЕТСКОТО СЪЗНАНИЕ СЛЕД НЯКОЙ СТРАШЕН ФИЛМ ИЛИ ПРЕЖИВЯВАНЕ!
ДОКАТО НЕ ПОРАСНАХ!
ТОГАВА ОТКРИХ ЕДИН ПО СТРАШЕН МРАК! МРАК ВЪТРЕ В НАС, СКРИВАЩ ВСИЧКО КОЕТО НЕ ИСКАМЕ ДА ПРИЕМЕМ ЗА НАС, САМИТЕ!

***

Понякога се чувстваме толкова оплетени в лъжи и фалш, че не знаем кое истинско! Чувстваме се САМИ! САМИ срещу всичко зло...Но в нас има достатъчно сила, да се "хванем" за нещо, дори и незначително, което да ни накара да продължим!

***

С колко много ОМРАЗА и НЕРАЗБИРАНЕ се сблъскваме всеки ден! Колко е трудно да видиш позитивното, когато си обгърнат от мъглата на негативното! Колко трудно е да открием подкрепа и разбиране!
Но тайно всебе се се надяваме, че мъглата ще се разсее и това което ще се разкрие пред нас ще е пътя към нашето ЩАСТИЕ и ЛЮБОВТА!

***

 Какво да направим, когато не ни достигат силите? Когато сякаш всичко е загубено?... Вярвай и ще се появи един лъч надежда, който ще те изведе от тъмнината изплетена от болка, разочарование и отчаяние!

***

Благодаря на всички за предателствата... за подмолността...за обидите...за пренебрежението...Благодаря Ви за отровата с която ме изпълнихте!...Благодаря Ви че ме научихте да МРАЗЯ още по-силно!

***

Никога не е било лесно! Да се потопиш в мрачното езеро на своето съзнание и подсъзнание...Да се опиташ да стигнеш до дъното, да откриеш кой/коя си и да изплуваш обратно в реалността...Лошото е че може да не успееш да изплуваш! Може да се изгубиш в себе си... Но дори и тогава има надежда! Всеки от нас може да пребори мрака в себе си!...Стига да иска...

***

Никога няма да разберем напълно болката на другите, докато не я изпитаме върху себе си! Колко лошо е че не умеем едно обикновенно нещо: да СЪПРЕЖИВЯВАМЕ! ...Трудно е, а повечето хора не обичат трудностите и бягат от тях!

***

Да стигнеш до дъното е лесно, трудното е да изплуваш отново! Да мразиш е лесно, трудното е да обичаш! Да отричаш това което не разбираш е лесно, трудното е да отвориш сърцето и съзнанието си за различното!
ОТВОРЕТЕ СЪРЦЕТО И СЪЗНАНИЕТО СИ ЗА МЕН! ПОНЕ МАЛКО!

***

Опитваме се да намерим любовта и сме готови на всичко за нея, без да можем да я разпознаем!
***

Опитваме се да бъдем перфектни в един несъвършен свят.

***

ВНЕЗАПНА МЪДРОСТ:
"Враг за мен е човек, който е в другата крайност, има мнение което се опитва да ми наложи и то е твърде крайно, противоположно за да има допирна точка с моето мислене!
Врагът заслужава уважение... дори елементарното човешко, такова! Човек, който не уважава дори врагът си, е обречен да загине от собствената си арогантност -във физически, психически или и в двата плана!
Врагът не се убива! Хора, които убиват враговете си, са слаби и просто не могат да решат проблемите си с въпросният човек по друг начин, при наличието толкова варианти! Да убиеш врага си не означава победа!
Да постигнеш компромис с врага си е най-голямата ПОБЕДА!
В крайна сметка всеки може да си живее живота, без да се меси в този на другите и да проповядва омраза!"
 


Из "Незнам от къде се взе това! Просто ме удари по главата, като гръм от ясно небе ;) "
евентуално, невероятна за съществуване книга с мъдрости от "скромна" личност!