"УТОПИЯ" ПОВЕСТ № 1.: ДУШИ В ПЛЕН

 

Д У Ш И  В  П Л Е Н

(бледо подобие на повест от тъмното кътче в съзнанието на ШЕЛ Колева)

П Р Е Д Г О В О Р

Ражда се дете.

Първият му плач отеква в цялата Вселена. 

Вселената на неговата майка, която от този ден ще има своят център в лицето на това малко същество, което по своята същност е бял лист, върху който ще рисуват и пишат тя, съпругът й, околните. 

Детето ще расте, и ще записва знания в книгата на собствения си живот. Ще научава нови неща всеки миг, всеки час. Ще задрасква. Ще се опита да заличава това, което е грешно и да пише отгоре. Мечтите му ще рисуват прекрасни картини, които то ще се опитва да претвори в реалност. Понякога ще успява. Друг път горещи сълзи ще се опитват да отмият следите от неуспеха му.

Сестрата, облечена в стерилни зелени дрехи, с найлоново боне на главата, се приближава до майката и заявява с широка усмивка.

-Момче е! Юнак като татко си.

Орисия.

С една дума неволно може да се провали животът на някого още преди да е започнал.

***

1.Разкриването

ЕЛИ

С нетърпение броеше минутите до звънецът оповестяващ, края на часа. 

- Емил, отговори на въпроса ми, пак не внимаваш в час!

Учителката ,както винаги се заяжда с нея. 
"Кога ще се пенсионира, тази и ще ни остави на мира!". 

- Не съм подготвен, по темата, госпожо! - смънка тихо тя.

- Емиле! Емиле! Вечно се рееш някъде, само бръмбари са ти в главата. Няма да изкараш срока. - продължаваше да мърмори сивокосата преподавателка, иззад лупите на огромните си очила. 

Съучениците й се подсмихваха. Всичко за което тя мислеше, беше този досаден звук. Това име. Низ от гласни и съгласни, бележещо живота й.

Звънецът я спаси. Всички бързо събраха вещите си - учебници, тетрадки. Бърбореха оживено. Ваньо, най-добрият й, уж приятел, се приближи. 

- Хайде да отидем на кафе с момчетата. Напоследък си много дръпнат, Емо!

- Не мога! Майка ми ме чака, трябва да излизаме до мола. Sorry! 

Излъга. Вече беше се усъвършенствала в това. 

Да лъжеш е уморително. Цялата тази игра на котка и мишка с околните, бе започнала да й омръзва. 

Всички тези хора около нея, наричащи я с това досадно име, бяха започнали да й писват.

Хубавото, беше че денят е петък, това беше последният звънец, училището свърши и тя ще се прибере в къщи.

Животът й на 14 годишна, включваше обичайните неща - ровене в Интернет, чатене с приятели. 

Мечти.

***

МАРИЯ

Тя мразеше живота си. 

Мразеше конското си лице, дългите си кльощави крака, изтощената си цъфтяща коса. Мразеше кожата си. Мразеше себе си като цяло. За една 14 годишна, тинейджърските години може да са ад.

Непрестанни подигравки. 

"Виж го! Виж го този, ма!", говореха момичетата в коридора.

"Ей, педал смотан!", ечаха гласовете на училищните хулигани.

"Къв' мъж ще стане от тебе, бе келеш?!", констатация на учителя по физическо.

 Искаше й се да му изкрещи: "Не съм мъж, гадино, долна!", но прехапа устни. Преглътна за пореден път, горчивият хап на презрението.

"Още не знам, какво съм!"

***

ЕЛИ

Разбра го съвсем случайно.

Защо се чувстваше така. Коя е всъщност. Защо не може да продължи да бъде някой, който всъщност не е.

ТРАНССЕКСУАЛНОСТ.

Тази едновременно плашеща и омагьосваща думичка. Тя беше отговора, на доскорошните й терзания. Първо чу "вълшебната думичка" в час по психология. Спомената набързо. 

Спомняше си как в този, слънчев пролетен ден, тя бе изчакала с нетърпение да се прибере и да отвори учебника на въпросната тема. 

Там имаше един-два прилични абзаца, които не я задоволиха.

Зарови из мрежата и откри няколко български сайта. Сърцето й биеше лудо.

До преди месец се страхуваше, че е гей. Изтръпваше при тази мисъл. Когато приятелите й в училище оплюваха "педалите", тя пребледняваше от ужас. Ами ако ме разкрият. Ужасът се увеличи, когато разбра, че харесва най-добрият си приятел - Ваньо! Почна да го избягва или да гледа все да има някой около тях. Страхуваше се, че може да се изпусне, да му покаже без да иска, че го харесва.

Но вечер, докато лежеше в леглото осъзнаваше, че не се чувства, като мъж-харесващ-мъж/е. Чувстваше се като, като... ЖЕНА. 

Някак си с цялото си съзнание, с всяка фибра от тялото си осъзнаваше, че не е това за което всички я мислят.

Сега мислите й се съсредоточиха, върху едно нещо. Как да се разкрие пред родителите си и да ги помоли да я подкрепят в тъй нареченият  "преход". 

Майка й, беше отворена към света жена, стремяща се да разбира всички. Никога не я беше чувала, да обижда сексуалните "малцинства", по какъвто и да е начин. 

Баща й беше преподавател в университета. Той беше, малко по-консервативен, но все пак би я разбрал. Може би!

Малката й сестра не влизаше в сметките за сега. Фъстъка беше само на 8 годинки и нямаше думата.

Трябваше да го направи. Искаше и те да я придружават по дългият и труден път.

***

МАРИЯ

Тайната й я задушаваше.

Осъзнаваше, че носи това в себе си от години и искаше да сподели с най-близките й хора.
Но големият въпрос беше:Дали си струва?

Майка й, религиозна жена на средна възраст, сигурно щеше да се разплаче и да започне да моли Бог за напътствия.

Баща й, работник по строежите, пиещ редовно, сигурно щеше да реагира буйно.

Приятелки - нямаше такива, на които да вярва достатъчно за да им разкрие своята тайна.

Безизходица.

Животът й е една безизходица. Осъзнаваше го с всяка частица на своята същност.

И въпреки това имаше искрица надежда в нея.

Бе решила да застане пред родителите си и да им го съобщи.Още тази вечер.

***

ЕЛИ

-Мамо, татко. Не знам, как да ви го съобщя... Много ми е трудно, но... мисля, че трябва да знаете... Самият аз, не разбирах до скоро, какво се случва с мен! Моля ви да се опитате да ме разберете... Знам, че ще ви е трудно! Но ви обичам и се нуждая от вас и подкрепата ви...Аз съм... транссексуална.

Родителите й седяха мълчаливо вперили очи в нея. Тя заекваше и усещаше, че очите й се пълнят със сълзи. 

"Не трябва да се разплаквам!"

-...Чувствам се, като ... жена. Винаги са ми харесвали женски неща и само заради вас, не се решавах да показвам това, което съм.

Мълчание.

-Какво се очаква от нас? - попита баща й със сериозно лице.
-Да сте до мен и да не спирате да ме обичате, както аз ви обичам! 

Сълзите потекоха. 

МАРИЯ

Тишина.

След думите й последва тъй наречената, гробовна тишина. Не просто гробовна, не. В нея се нагнетяваше нещо. Прехвърчаха искри. Започна да долавя онова напрежение, което се освобождаваше под формата на гняв, толкова пъти преди.

-Не искам педерасти в къщи, разбра лиии?! 

Див крясък. Последван от низ от грозни думи, които като неконтролируеми метеорити оставяха кратери в душата й. Отваряха рани - невидими, които никога няма да заздравеят.

Майка й се разплака. Започна да говори за Бог, за това какво ще си помислят хората.

"Не ме интересуват хората! Не им влиза в работата, какво съм и защо съм! И вие не ме интересувате! Мразя ви!"

Гласът крещеше в главата й. Припяваше на виковете на баща й и на риданията на майка й. 

Не издържа. Побягна. Скри се в стаята си и заключи вратата. 

"Мразя ви! Мразя ви!"

Само тези две думи изпълваха съзнанието й и приглушиха сетивата й, докато сълзите я давеха. Искаше да се задуши в тъгата си. Не чуваше ударите по вратата и ревът на баща си. Не обръщаше внимание когато тези удари се обърнаха в звук на плесници, които ревящата й майка отнесе, вместо нея, този път. 

"Мразя ви!"

***

2. Виртуална среща 

Някъде из дебрите на една социална мрежа. В една виртуална стая - убежище за така наречените "различни"...

red_merry98:Hi! Az sum nova tuk! Transseksualna sum! Iskami se da pogovoria s nqkoi kato men...

el_1998: Здравей! Аз съм Ели! Приятно ми е! Как се казваш? От къде си? :)

red_merry98:Kazvam se Maria! Ot P... sum!Ne poznavam drugi kato men.

el_1998:На правилното място си! Как си?


red_merry98:Ne mnogo dobre! Imam problemi, no ne mi se govori za tova sega...

el_1998:Ок!Да говорим за друго...

Две души, в капана на две тела, намериха утеха и топлина в зараждащото се приятелство по между им. Две съдби се сблъскаха, във виртуалното пространство за да споделят добрто и лошото в живота им.

***

Мрежата може да се окаже животоспасяваща за много хора, докато други я оплюват. Тя е свят който може да те очарова и да те отврати едновременно. Вселена, в която витаят мислите на милиони хора. Място в което да избягаш... или дори ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ!

***

ЕЛИ

Пръстите й бързо преминаваха от клавиш на клавиш, изписвайки мислите й на полето в чата. Нощната лампа хвърляше меката си жълтеникава светлина из стаята. Но все още в ъглите витаеше мрака.

Мрака изпълваше душата на момичето отсреща. Сякаш излизаше от тъмните ъгли на душата й и се разстилаше, като плътен воал, непропускащ светлина.

Ели изпита силното желание да разкъса това зло. Да помогне на Мария.Четеше много из форумите и сайтовете. Научила бе много, в своите търсения.

Родителите й, от друга страна, я изслушваха  и се оглеждаха за специалист, който би помогнал. Имаха си начертан план.

Сега искаше да помогне на Мария. Да й разкрие най-важното, че не е сама. Да разбере, че съществуват стандарти за лечение на трансджендър хората. Да знае, че това не е нещо ненормално.

Разсея съмненията и митовете за това, че транссексуалността е хомосексуалност. За, Бога, никой гей, не би си сменил пола.

Сподели своето усещане, че въпреки всичко за и против, се чувства права. С всяка частица от съзнанието си.

***

Това което сме и това което ни определя се намира в нашето съзнание. Никой не може да ти отнеме начина по който се чувстваш. Ако се осъзнаваш, като жена то означава, че си такава. Никой не може да ти го оспори. 

Трудно е! 

Хората си мислят, че е лесно. Че сам си избираш как да се чувстваш и да се самоосъзнаеш. Че си гледала някакъв филм за транс* момиче и и ти е прещракало нещо. Решила си да бъдеш, като нея, както малките момченца искат да бъдат Спайдър-мен!

Уви, тази мечта за супер героя е труднодостижима...
Докато стремежа да стигнем до самите себе си е осъществим.

***

МАРИЯ

С всяка частица от съзнанието си осъзнаваше, че има изход от безизходицата.

Попиваше всяка дума. И в нея пламваше надежда. Разкриваше се, цял нов свят. Разбра, че отвратителните думи на баща й, съучениците й, идиотите от квартала не могат да променят същността й.

Разбра, че иска да извърви пътя към себе си. Иска да срещне прекрасното, самотно момиче, затворено в тази опаковка. Да я разкъса. Да стигне до същността си и да се слее с нея.

Никой нямаше да застане на пътя й! 

Беше готова да плати всяка цена...

***

3. Хипократова клетва

ЕЛИ

Беше трудно да намерят специалисти. България е страна, в която малко хора познават Световните стандарти за грижа за здравето на трансджендър, трансекссуални и полово-неопределени хора. А и дори да ги познаваха, се правеха че не знаят нищо.

Първо намериха психотерапевт. 

Ани Иванова - смела, млада специалистка, пътувала по света, участвала в екипи на специалисти работещи с пациенти с полова дисфория /разстройство на половият идентитет/. Младата психотерапевтка, бе наблюдавала хора, преминаващи през прехода - как парченцата от пъзела се подреждаха, бавно и постепенно, за да превърната тези нещастни същества в личностите, които знаят че са и трябва да бъдат.

За д-р Иванова, Ели беше като отворена книга и беше ясно, че това момиче е готово да извърви пътя към самата себе си.Знаеше за всички рискове, плюсове и минуси.

Родителите й я подкрепяха. Това беше най-големият плюс. Бяха готови да стоят до детето си и да отстояват правата му. Същността й! 

Ели вече поемаше по своя път...

***

МАРИЯ

Пътят не се виждаше.

Дъждът валеше. Водна завеса се стичаше, по предното стъкло на камиона.

Мария се опитваше да изтрие от съзнанието си поредната унизителна сцена, докато взимаше парите подадени и от разплутият, космат мъж, с разкопчан панталон и висящо отпред, увиснало парче плът, представляващо мъжествеността му.

Върна се назад в спомените си...

Бяха я изхвърлили.

Бяха я изоставили.

Мария попадна в черната статистика, в която попадат много от трансджендър младежите. Фактически живееше на улицата...

След като я изгониха безцеремонно от домът й, тя дълго се скита по улиците, просеща или ровеща в кофите за боклук. 

Един ден ги забеляза...

Момичетата на главния път. Между тях имаше едно, което стърчеше високо, беше мургаво и си личеше, че има нещо допълнително под полата.

Беше ги доближила неусетно. Те се разкискаха. Тя стоеше, омазана в мръсотия, гледаща само "момичето" с тежък грим, мургава кожа, протяжен, неправилен, момчешки говор...

И тогава започна всичко.

***

ЕЛИ

Всичко започна с усмивка, мили думи.

Ендокринолога - д-р Ясен Петров, представен им от д-р Иванова, се оказа човек с познания и най-важното смел и отговорен. Не го интересуваха законовите противоречия. Искаше да помогне! Беше го грижа за всичките му пациенти.

След като прочете набързо писмото на психотерапевта, назначи изследвания.

Всичко беше наред! Колелото се завъртя.

Предписа й блокери и таблетки с естроген. Редовно я преглеждаше и пращаше на изследвания.

Промените, започнаха да си личат. Бюстът й растеше, болезнено. Кожата й стана по тънка и чиста. Косата й се промени. Тялото й придобиваше формите, които тя желаеше и чувстваше, че трябва да има.За малкото избили косми по лицето и тялото се погрижиха в едно козметично студио.

Семейството й я подкрепяше.

Решиха временно да я изтеглят от училище, за по сигурно. Премина дистанционна форма на обучение, след разговор с директора и учителите.

Смениха квартала. Преместиха се в апартамента, който даваха под наем. В старият пуснаха наематели.

Истинските й приятели останаха с нея. Помагаха й с уроците. Излизаха из квартала. Момичетата я учеха на женските тънкости - гримиране, обличане. Момчетата я пазеха, както пазеха и останалите девойки.

Животът й лека полека се превръщаше в приказка.

***

МАРИЯ

Приказка изпълнена с ужаси. 

Това беше ежедневието й. 

Травеститът-проститутка, който беше всичко друго но не и транссексуална жена, я прибра в коптора си. Пообучи я. Показа й район, в който може да работи.

След месец-два, тя отиде при личния си лекар и му сподели историята си. 

Той мълча й я гледа. Накрая й заяви:

- Ами не знам какво да те правя. Щом искаш направление за ендокринолог, ще ти дам. Ама, като те гледам май си без осигуровки.

Отиде на друг етаж в малката поликлиника. 

Ендокринолога - архаичен, допотопен екземпляр я изслуша с кисела физиономия. Когато разбра, че няма осигуровки се възмути. Мария го успокои, че ще плати консултацията и евентуалните изследвания. Но не! 

Той се измъкна с това, че не разбирал и не знаел нищо за лечение на транссексуалните с хормони. Каза и да бъде добро "момче" и да се прибере в къщи.

Зузу, травеститът-хазяин, успя да й изнамери блокери и хормони. Това беше единственият радостен момент от месеци насам. Започна да взема по една таблетка и да се моли, да преживее самолечението си.

Хормоните и блокерите свършиха малката си магия.Но брадата и все още избиваше. В яда си тя, караше Зузу, да изтръгва космите с ленти за кола маска. Лицето й се изрина. Трябваха й тонове грим, за да прикрие ужасните петна.

Една вечер, група пияни младежи, ги издебнаха. След като се погавриха с вербални обиди, преминаха към ритници и удари. Зузу получи един силен удар в главата и се просна безжизнена. Мария се сви, на кълбо и взе да се моли само да оцелее.

Всичко наоколо потъна в мрак, остана само болката.

***

ЕЛИ

Болката беше силна. И беше по-скоро от схващане от дългото лежане. 

Климатикът в стаята охлаждаше въздуха. Лицата на родителите й изплуваха над нея. Застинали тревожно. 

Ели си припомняше последните събития от нейното пътуване. 

Първо беше делото. Наеха най-опитната адвокатка. На първа инстанция се сблъскаха с ограничеността и незнанието в лицето на първата съдийка.

На втора инстанция, нещата потръгнаха. В Ели до последно се таеше една малка капчица съмнение, че нещата може да се объркат, но адвокат Нася Донева, защити правото й да бъде себе си, подобаващо. Накрая, след месец и половина, излезе решението в полза на Ели. 

Последва вълна от радостни мигове. Нов акт за раждане. Нови документи с правилната буква, на правилното място. 

Ели, доктор Иванова, доктор Петров, заедно с родителите й и приятеля й, се събраха за да вземат важното решение и да обсъдят как ще се извърши последната стъпка. Операцията. 

Беше немислимо, да е в България. Нямаше как да се доверят на пластични хирурзи, които наричат пациентите си "хомосексуалисти". такива хора, не заслужават доверие. Решиха, че ще бъде в Тайланд, където хирурзите са по-опитни. 

След онлайн консултация с избраният хирург, бе решено, кога ще се състои операцията.

След като си взе дипломата - с правилното име в нея, дойде и мигът в който, крилата на самолет я отнесоха към финалната точка на нейният преход.

Не можа, а и нямаше желание да разглежда новата дестинация. Последва разговор с хирурга, изследвания, нощ пълна с въртене и мятане в леглото.

Вкараха я в бяла, стерилна операционна. Докторът й се усмихна!Казаха й да брои от сто до едно...

Сто...

отпускаше се бавно.

Деветдесет и девет...

шум от системите, тихо изписукване.

Деветдесет и осем...
...

Потъваше в блажен и дълъг сън.

Тишина.

***

МАРИЯ

Тишината я обгръщаше.

Отново беше сама. Сама с поредната доза.

Зузу не преживя побоя и явно се спаси от този кучешки живот. 

Но Мария оцеля.

Някак си преживя дните в болницата. Заобиколена от злобни сестри и арогантни доктори, чакащи с нетърпение да си стъпи на краката и да им се махне от главите.

Върна се отново на улицата. Друга "колежка" я прибра. Научи я да пие. Водеше сутеньора си да се гаври с нея - обиждайки я, биейки я... Караха я да слугува, когато не бяха на пътя за да работят.

Светът й се превърна в безцветен, черно-бял филм, пълен със спиращи коли, вмирисани мъжки органи, грозното лице на сутеньора, крясъците на новата й приятелка и всички свършваше в чисто езеро от спирт... Всички мисли и усещания се притъпяваха с водка или друг алкохолен концентрат.

Накрая дойдоха наркотиците...

Сутеньорът дойде една вечер и донесе пликче с бял прах. Обеща им купон. Докато се осъзнае, тя вече беше във вихъра. Жадна за още. Готова да изживее какво ли не, да мине през каквото и да е. 

Скоро нямаше как да си набави хормони. Аптекарите се плашеха от това подобие на момиче, с тъмна мръсна коса и сенки под очите и я гонеха.

Накрая не остана нищо...Никой...

Мечтата й умираше, бавно, болезнено и сигурно, задушена в река от алкохол и планина от наркотици.

Нощта се спускаше. Мракът пролази по пода.Протегна се към нея

Тя стискаше здраво препълнената спринцовка. Сълзите потекоха от очите й, топли, неспирни.Изведнъж в мъглата пред очите й тя видя малкото момиченце, което не можа да порасне...

- Ела, с мен! Да си поиграем!

Тя пое протегнатата към нея ръка. Поредното ридание заседна в гърлото й.

***

На сутринта, откриха мъртвото тяло на младо 20 годишно момиче. Празната спринцовка, категорично указваше причината за смъртта.

- Наркоманка! Поредната! - каза мъжа медик.

- Та тя е още дете!- каза жената медик и отмести сплъстеният тъмен кичур коса от лицето й. 

Устните й бяха замрели в бледа усмивка.

"Ела с мен! Да си поиграем!"

***

Е П И Л О Г

- Ела с мен! Ела да си поиграем! - викаше малкото дете с тъмни къдрици.- хайде, како!

Тежкото чувство на тъга премина, изведнъж, както бе дошло! Усмихна се на немирницата.

Красива, млада жена стоеше в огряваната от лятното слънце градина, загледана към хоризонта. 

-Не безпокой, момичето Миме! - майката задърпа детето след себе си.

-Ели! - младият мъж се приближи до нея, усмихнат, красив, излъчващ топлина. - Пак ли се отнесе на някъде.

- Стана ми тъжно изведнъж! Спомних си за едно момиче. Мери! Срещнахме се в чата преди години. Имаше проблеми... Дано всичко да е наред с нея.

- Не се тревожи! Искаш ли да пробваме да я потърсим... 

-Може! Но сега само искам да ме прегърнеш!

Слънцето огря двама влюбени, притиснали се нежно един до друг. Мъж и жена. 

Една млада жена бе поела своя живот в ръцете си, за да стигне до себе си. Подкрепяна от семейството си, приятелите и любимия си, тя премина през много неща, за да се озове точно тук, точно сега в този момент.

***

В сенките на градското гробище, един безименен паметник, указваше, че там лежи една самотна душа, изгубила надежда, но сякаш открила пътя към себе си, по най-неочаквания начин.

Начин по който, никое живо същество, не трябва да постига единение. Една душа, която искаше просто да бъде себе си.  Поредната  детска душа, увехнала в самота и студ

Дърветата нашепнаха, когато вятъра се провря между клоните.

"Мария!"

***

Една чиста, искряща сълза, се появи в крайчеца на окото, наедря и се плъзна, оставяща диря по бузата на едно момиче, притиснало се до любимия си.

  

К Р А Й 

Copyright ©2015 „Utopia“ Michelle Koleva

НЕ МОЖЕ БЕЗ БАНАЛНОТО: ДОБРЕ ДОШЛИ! :))

Здравейте, 

Този блог върви в комплект със страницата ми във Фейсбук - Michelle Koleva -Автор.
Всеки от нас си  мечтал за това, какъв е искал да стане. На повечето от нас списъка е дълъг и всеобхватен от лекар до поп-звезда, например. :) В един период от живота ми, моят вътрешен емоционален свят взе да се "препълва" и образите и историите , мислите  и емоциите взеха да настояват да премахна "Шенгена", който им бях наложила! Искаха свобода... 

Разбира се много от чувствата и разсъжденията ми намериха своето място във останалите ми блогове. Но много от тях все още са заслючени в съзнанието ми...

Идеята ми е ясно - тук ще пиша и ще включа някои свои повести, есета , текстове на песни, проекти за сценарии, и други творчески търсения. От света на фантастиката до грубата сива реалност! Това е пътешествието на което ви каня...

Вратите на "Света на Шел" остават отворени и за други творци, желаещи да споделят авторските си творби, като задължително приложат символа за права, под творбата си!

Няма да ви отнемам повече време... 
Заповядайте и се насладете на преживяването!

С обич и уважение,

ШЕЛ