Здравейте, читатели!
Хората, които обичат именити български автори, като мен с трепет и вълнение посрещат всяка нова тяхна книга...
Антон Дончев е един от любимите ми по-съвременни автори. По принцип харесвам "Под игото" на Иван Вазов и творчеството на Талев, като добавка към творбите на г-н Дончев. Тези трима, господа пишат по един увлекателен и доста разнообразен стил. Интересно е да видиш стила на Вазов, като начало на възхода в Следосвобожденската литература, да минеш през сагите на Талев и да усетиш духът на историята, прословутата мъжественост и мистиката в книгите на Дончев!
Какво мога да ви кажа за "Сянката на Александър", книга първа... Прочетете я! На някои от вас тя може да се стори тежка и уморителна, особено ако не сте запознати с античната история, походите на Александър Велики и неговите пълководци. Благодаря на автора, че не се е впуснал в дълбока реторика около непотвърдената фактология за сексуалността на Александър Македонски. "Харесвам жени", казва героят Лизимах и приключва трънливата тема за сексуалността (въпреки, че отрича бисексуалността на Александър, ако може да се нарече бисексуалност, евенулното еротично залитане на физическо ниво) . Отново благодаря на г-н Дончв за това...
Образите са пълнокръвни, живи. Всяка дума на Лизимах и останалите герои оживява, рисува реалистична картина, която те пренася в крепостта Калиакра, горите на древна Тракия, гробница и ледена зала(всъщност в 1 книга има само един гостуващ разказвач или поне само един се представи, като такъв, а до колкото погледнах в бъдещите томове има и разказ на Арсеное, жената на Лизимах, което според мен е ново, за творчеството на автора*.).
Ще направя "леко" лирическо отстъпление от темата. Аз се интересувам от История, а историята за възхода на Александър Македонски и походите му е интересна, защото не е просто описание на стремежа на млад мъж, владетел на солидно царство да завоюва нови територии. Не! Според описанията Александър е искал да обедини всички тези народи и същевременно е мечтаел да открие до къде се простира Ойкумена (познатият по онва време свят). Първата ми среща с този велик войн и управник, беше преди няколко години в книгите на Любов Воронкова. Там историята му беше представена по един прекрасен начин, вдъхновяващ читателя да проучи повече по темата.
Антон Дончев представя живота на Лизимах и неговите спомени за походите на Александър и за самият пълководец. Авторът не се ограничава с представяне на исторически фекти, той разказва човешката история на един от Наследниците на Македонски, на враговете и приятелите, съпругите и децата на този Наследник.
Проблемът тук е с образът на жената. Вярно е че светът който авторът описва е доминиран от мъже, но все пак жените до великите мъже и главните герои, винаги остават някак пренебрегнати. За щастие Арсеное е може би една от малкото жени в творчеството на Дончев, която проявява някаква реална инициатива. Като предшественичка на Клеопатра, тя не седи и не очаква съдбата си безропотно, както Елица от "Време разделно" например, която имаше един момент на себеизразяване ("Викай ми, сега "Елице"! Защото от събота, ще ми викаш "майко"!" -цитатът е неточен-бел.авт.). Смятам, че тази книга и поредицата за Кракра, дават малко повече възможности, читателите да видят силни женски характери. През останалото време жените са плячка, слугини или робини на мъжката първична агресия и похот.
Както виждате не ви разказвам сюжета на книгата, с една единствена цел да я прочетете. Ако сте почитатели на творчеството на Дончев, това е задължително. Лично на мен, книгата ми хареса. Надявам, се че и повечето от вас, ще останат доволни!
ШЕЛ РЕЙТИНГ:
Няма коментари:
Публикуване на коментар