...Нищо.
Празнина.
Бледи искрици, припламват и угасват, напомняйки, че някога е имало нещо в жаравата, която ще се превърне в сива пепел.
Проклятието на Сукубата, отминава, като всяка бурна емоция. Но, какво беше?
Необуздана страст и похот?
Любопитство?
Ммм, май от много неща по-малко и най-вече любопитство. Любопитно, някак ирационално желание да опознаеш някого, на колкото се може повече нива.
Е, днес Сукубата трябваше да млъкне и да мине на заден план. Всъщност от няколко дни, гласът на здравият разум работи в посока изличаване на всякакво желание за общуване с "обекта на желания", чрез посочване и дори изкривяване на лошите му черти, с "шамари на реалността" от сорта на:
"Той никога няма да ти обърне внимание, дори да е загорял и да няма с кого!"
Както и:
"Те двамата се заслужават, напълно! А ти имаш най-добрият до себе си, щом може да изтърпи "творческите ти" залитания"...
И така!
К. ще си остане матрица, като много други около мен. Образът му по-точно! Той ще принадлежи на няколко реалности в Света на Шел и в това няма нищо лошо!
Чакат го Елена, Шели Баркли и кой знае кой още!
И така! Най-важното: It's OVER!
Сега поглеждам през прозореца, с чувство на гняв към себе си, проектирано върху него и челядта му! Нищо повече!
Празни сънища...
Няма коментари:
Публикуване на коментар